Д-р Веселин Герев коментира пред БНР тежкия инцидент на Младежкия хълм в Пловдив, при който деца на възраст между 14 и 17 години пребиха до смърт 37-годишен мъж. По думите на разследващите тийнейджърите подражавали на „ловците на педофили“ и искали да го накажат.
Д-р Герев изтъква, че това не е внезапна метаморфоза, а дълъг процес: „Един такъв човек не става от днес за утре агресор – човек, който напада, бие, раздава улично правосъдие и така нататък. На първо място, той се формира в семейната среда. Това е пример за подражание от подрастващите и те разбират, че раздаването на правосъдие решава всички проблеми.“
Подражание и семейна среда
Според психиатъра моделите на поведение в дома играят централна роля. Когато децата наблюдават вербална или физическа агресия в семейството, те възприемат тези реакции като норма и ги пренасят навън. Д-р Герев предупреждава, че чувството за безнаказаност и системното игнориране на ранните сигнали за агресия лесно могат да ескалират до фатални инциденти.
Това обяснение обединява конкретния случай на побой и по-общата опасност: ако агресивното поведение се толерира или остава без последици, то се превръща в урок за подрастващите. Психиатърът настоява, че е необходима нулева толерантност към вербалната агресия още в ранни фази.
Юношеството и силата на групата
Д-р Герев акцентира на възрастовия фактор: „Приоритет вече не са знанията, уменията и опитът, а групата. В тази възраст те често се водят от агресивни лидери, които имат извънсистемно поведение. Така колкото си по-агресивен и несистемен, имаш повече последователи, а това е много важно.“
Тази динамика обяснява защо млади хора, дори от „нормални“ семейства, могат да участват в крайно насилствени действия — нуждата да бъдат приети от групата и възхищението към доминиращи, агресивни фигури често превъзмогват преди всичко останало.
Реакции и превенция според д-р Герев
Психиатърът предлага конкретен тон: само строги наказания и нулева толерантност към вербалната агресия могат да ограничат проявите на саморазправа сред младежите. Той свързва правната и социалната реакция с превенцията — без ясно послание, че подобно поведение няма да остане без последствия, рискът от повторение остава висок.
Д-р Герев допълва, че децата може да са от нормална семейна среда, „но може в нея да има много вербална и физическа агресия.“ Това подчертава, че не само явните дисфункции, но и прикритите форми на агресия създават предпоставки за радикализиране на подрастващите.
От думите към действието
Случаят на Младежкия хълм е тревожен предупредителен сигнал за обществото: комбинацията от подражание, групово налягане и убеждението, че „уличното правосъдие“ е оправдано, може да доведе до трагична жестокост. Д-р Герев ясно посочва посоката — възпитание, ранна намеса при агресивни прояви и категорична санкция за извършителите.
Тази версия на обяснението не премахва въпросите около мотивите и конкретните обстоятелства на инцидента, но придава рамка за разбиране и предотвратяване: ако обществото и институциите не реагират адекватно на ранни сигнали, следващият подобен акт може да бъде просто въпрос на време.
Заключението на психиатъра е едновременно предупреждение и призив към действие — демонстрирайте нулева толерантност към агресията и следете за ранните признаци в семейната среда, защото обратното може да завърши трагично.
