Европол посочва България като транзитна страна по маршрут за трафик на мигранти от Турция към Западна Европа, показва оповестен доклад. Анализът описва как престъпни мрежи използват южната „зелена“ граница и мрежа от предвидени пунктове, за да превеждат хора към София и нататък.
Лидерите на една от тези мрежи били базирани в София и организирали преминаването през България, като сътрудничели със сходни престъпни структури в съседни държави. Мигрантите били превеждани през южната граница до предварително определени места, следвало транспортиране до столицата, временно настаняване в нелегални квартири и последващо изпращане към различни европейски държави.
Регионална операция и 16 ареста
Според доклада между България, Гърция, Молдова, Румъния и Сърбия е създадена регионална оперативна група, насочена срещу мрежи за трафик на мигранти. Акцията в края на 2025 г. е довела до 16 ареста, отбелязва докладът — конкретна стъпка срещу структурите, които използвали транзита през страната.
Този удар е показателен за координация между държавите в региона, но докладът предупреждава, че проблемът е част от по-широка и дълбоко вкоренена картина на организирана престъпност в Европа.
Как работеха мрежите
Оперативните данни описват ясен модус операнди: превеждане през „зелена“ граница, събиране на хора на предварително определени точки, трансфер до София и временно укриване в нелегални адреси. Оттам следвало разпределяне и изпращане към различни държави в Западна Европа.
Докладът подчертава, че тези мрежи не работели в изолация — те си взаимодействали с криминални структури в съседни държави, което усложнява разследванията и увеличава обхвата на престъпната дейност.
Част от по-голяма тревожна картина
Случаят с България е вписан в по-широк анализ, който Европейската комисия представи заедно с Европол и кипърското председателство на Съвета на ЕС. Документът констатира, че въпреки успешните операции на правоохранителните органи, организираната престъпност в Европа остава сериозна заплаха и бързо се адаптира.
„В актуализирания доклад, Европол посочва 731 най-застрашаващи престъпни мрежи, действащи срещу ЕС. Според данните, 85% от тях използват законно регистрирани търговски дружества, за да прикриват или подпомагат престъпната си дейност. Най-честата дейност остава трафикът на наркотици с участие на 36,3% от мрежите. Следват поликриминалните структури с 23,3%, онлайн измамите с 16,4%, организираната имотна престъпност със 7,9%, трафикът на мигранти с 3,7%, прането на пари с 2,6% и трафикът на хора също с 2,6%“
Цифрите рисуват работеща система: голяма част от организираната престъпност прикрива дейността си зад легално регистрирани фирми, което прави проследяването и доказването по-трудно и времево отнемащо.
Последствия и напрежение
Докладът и арестите подчертават, че битката срещу трафика на мигранти не е само вътрешен проблем на една държава — тя е наднационална, с организации, които планират и изпълняват маршрути през няколко граници. Действията в края на 2025 г. показват, че координираните операции дават резултат, но и че мрежите успяват да се адаптират.
Това изисква продължителен натиск от правоприлагащите органи, активно сътрудничество между държавите и проследяване на финансовите и търговски канали, които мрежите използват за прикриване на дейността си.
Какво следва
Докладът на Европол очертава широк спектър от заплахи и дейности, в които са замесени престъпни мрежи, и поставя трафика на мигранти като един от елементите в този сложен пъзел. Операцията с 16-те ареста е стъпка напред, но самият анализ подсказва, че борбата ще бъде продължителна и адаптивна — точно както са и самите престъпни структури.
Истината обаче е ясна: мрежите използват законни паравани, фиксирани маршрути и временни укрития, за да движат хора през територии. Докладът на Европол е сигнал за засилено внимание и координация в региона — и напомня, че случаят с България е само част от по-голяма и упорита проблема.
