Разследване, базирано на публични данни и медийни публикации, описва предполагаема протекция между вътрешния министър Иван Демерджиев и пловдивската строителна фирма „Парсек груп“ ЕООД. В центъра на вниманието са управителят Бончо Бонев и лицето Петромил Сотиров, посочвано като близък до Демерджиев и най-отговорно за организацията по време на предизборна кампания.
Какво всъщност показва публичната следа
Публичните данни очертават бърз възход на „Парсек груп“ от създаването ѝ през 2014 г. до милионни обороти. В профилите е посочен оборот от 10,099 млн. лв. за 2020 г. и 25,46 млн. лв. за 2021 г., а управител и едноличен собственик е Бончо Димов Бонев. Името на фирмата се среща често в проекти с публични възложители — общини и държавни структури.
Тази видима динамика буди въпрос за капацитета и механизмите, чрез които компанията печели редица обществени поръчки и натрупва тежест в сектора.
Даме Груев: бавен ремонт и раздразнение сред гражданите
Реконструкцията на ул. „Даме Груев“ в Пловдив е описана като един от най-проблемните случаи. Официално изпълнител е „Парсек груп“ с договор за 7 396 680 лв. с ДДС и срок 300 дни. Стартирал през декември 2021 г., ремонтът остава дълго време недовършен, а гражданите и медиите сигнализират за продължително неудобство и задръствания.
Фирмата отговаря, че изпълнява в съответствие с договора и посочва пречки като непремахнати постройки и действия или бездействия на възложителя. За гражданите обаче спорът „фирма срещу община“ не компенсира затворени улици и години чакане.
Владая и другият повторяем модел
Подобна картина се повтаря и при ул. „Владая“, където поръчката за 2,6 млн. лв. стига до решения на КЗК и ВАС в полза на „Парсек груп“. Обещаните срокове за 8 месеца не предотвратяват последващи забавяния и публични критики. Публични изявления от страна на Бончо Бонев твърдят, че обектът ще бъде завършен до конкретен краен срок; обществените сигнали и медиен фокус обаче продължават.
Системна тактика: жалби и блокирани процедури
Активността на „Парсек груп“ по обжалвания на обществени поръчки е сред най-острите елементи в публичната следа. Регистрирани са множество жалби срещу общински и държавни търгове, включително за ул. „Генерал Колев“, ул. „Славянска“, детски ясли в район „Тракия“ и мегапоръчка на АПИ за 2,25 млрд. лв., където жалба е спирала подписването на договор.
КЗК показва жалби от 2024, 2025 и 2026 г., а статусите варират от „отхвърлена временна мярка“ до „отказано производство“ и „открито производство“. Последователността на тези действия изгражда образ на фирмена тактика: обжалване, блокиране на процедури, нови възможности за позициониране.
КЗК, „Хемус“ и веригата на плащанията
Антимонополният орган е образувал производство от 2021 г. по сигнал на МРРБ за евентуално забранено споразумение между „Парсек груп“ и „ТЕС Кънстракшън груп“ във връзка с договори по ОП „Региони в растеж“ в Община Златоград. Производството продължава да фигурира в отчетите на КЗК за 2025 г., посочено като свързано с чл. 101, ал. 1 от ДФЕС.
В свои публични реплики Бончо Бонев е посочвал, че е взел аванс от 21 млн. лв. по АМ „Хемус“ и не се тревожи от санкция от 5 000 лв., а в отчетни и одитни документи фирмата фигурира по договори за специфични дейности с отчетени суми в милиони. Тези данни я поставят в орбитата на един от ключовите инфраструктурни сюжети.
Благоевград и верига от подизпълнители
Публикации свързват „Парсек груп“ с тежнения за неразплатени подизпълнители по обекти в Благоевград, като се посочва участие в поръчки за десетки милиони лева. Това добавя още един пласт — натрупано напрежение по веригата на изпълнение.
Публичният проблем остава
Няма влязъл в сила съдебен акт, който да доказва престъпление или незаконна схема на „Парсек груп“ — това е фундаментален факт и го констатираме ясно. Но натрупването от жалби, блокирани поръчки, бавни ремонти и данни за големи аванси очертава модел, който тежи върху обществените интереси.
Законното обжалване и печелене на поръчки не са автоматична гаранция за капацитет и отговорност пред гражданите. Докато този модел остава непроменен, улици остават разкопани, проекти се проточват, а общественият ресурс продължава да тече към изпълнители, докато последните в списъка остават хората на улицата.
