Европейската комисия звъни тревожно — и не само с думи. Брюксел алармира, че поредица от мерки за смекчаване на ценовия удар върху гражданите може да се превърне в бомбардиране на публичните бюджети. Какво стои зад това предупреждение и защо фамилиите и фирмите може да го усетят по-рано, отколкото очакваме?
Какво на практика се случва в страните членки
В реакция на рязкото поскъпване на горивата много правителства вече вадят тежката артилерия — субсидии за електроенергия, намаляване на данъчната тежест, въвеждане на ценови тавани. На пръв поглед това изглежда като спасителен пояс за домакинствата и бизнеса. Но спасителният пояс може да стане примка, ако се задържи дълго и се приложи без ясни граници.
Къде е рискът и кой ще плати сметката
Европейската комисия изразява безпокойство, че продължителната и широкомащабна подкрепа ще засили инфлационния натиск и ще увеличи бюджетния дефицит. Оказва се, че всяка вълна от помощи може да роди нови вълни от разходи — и да извика по-сериозни проблеми след себе си. Въпросът е: ще бъдат ли тези мерки временно лекарство или ще се превърнат в постоянна политика с висока цена?
„Това е обща задача на Европейската комисия. Това, което се случва в един сектор на икономиката, може да се отрази на цялото общество“, призна еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен. С тези думи се дава ясен знак — подкрепата трябва да е разумна и съобразена с бюджетните ограничения.
Какво задейства вълната
Всичко това не е случайно. Енергийната криза, разбунила цените, е предизвикана от ескалация на конфликта в Близкия изток и спирането на корабоплаването в Ормузкия проток — ключов маршрут за доставки на петрол и втечнен природен газ. Следствие: скок на цените на горивата в Европа и САЩ и внезапно притискане на правителствата да реагират.
Мерките вече са в ход — но с какви ограничения?
Страните прилагат различни комбинации от субсидии, намаления на акцизи и държавно регулиране на цените. Но в Брюксел подчертават — тези мерки трябва да имат временен и ограничен характер. Иначе ефектът може да бъде обратен: стимулиране на по-голямо търсене, увеличение на инфлацията и драматично влошаване на публичните финанси.
Колко тежка може да е щетата
Не са просто думи — данните говорят. Нивото на държавния дълг в ЕС се е повишило от 77,8% от БВП през 2019 г. до 82,1% към края на миналата година. Това е факт, който поставя карантинен знак пред масовите фискални разходи: държавните каси вече носят значително бреме. Какво се случва, ако още държавни помощи налеят гориво в огъня?
Какво може да последва и защо трябва да ни вълнува
Настоящата ситуация може да се превърне в третата сериозна икономическа криза за ЕС през последните години — след пандемията и икономическите последици от конфликта в региона на Русия и Украйна. Ако инфлацията се ускори и дефицитите растат, страните ще бъдат принудени да търсят нови източници на финансиране, да орязват разходи или да вдигат данъци — всички сценарии, които удрят възможностите на гражданите и бизнеса.
Европейската комисия вече предлага помощ при избора на инструменти за подкрепа, като отчита бюджетните ограничения. Но остава горчив въпрос: ще успеят ли политиците да намерят златната среда между спасяване на хората днес и запазване на икономическата стабилност утре?
Времето ще покаже. Междувременно решенията, взети в приветливите зали на властта, ще отекват силно в сметките на обикновените хора — и изборът е ясен: подкрепа с рамки или подкрепа, която плащаме всички ние.
