Сякаш изтеглен от филм за военни операции — САЩ прехвърлиха огромна част от своите стелт крилати ракети JASSM-ER в съоръженията на CENTCOM и във военновъздушната база „Феърфорд“ в края на март. Заповедта за прехвърляне на тези ракети — всяка на стойност 1,5 милиона долара — разкри тревожна реалност за запасите и способността за продължителни удари.
Какво всъщност се случи зад кулисите
Боеприпаси от бази в континенталната част на САЩ и други региони бяха спешно преместени, за да се осигурят непрекъснати удари. Оказва се, че преди началото на активната фаза арсеналът от JASSM-ER е наброявал около 2300 единици — но ситуацията с наличието на ракети бързо се превърна в заплаха за глобалните бойни възможности на Съединените щати.
Колко ракети останаха — и какво означава това
След настоящия трансфер, останалата част от света ще разполага само с около 425 оперативни ракети — достатъчни едва за един пълен бойен изстрел на група от 17 бомбардировача B-1B. Тази самичка цифра рисува картината на силно ограничени опции при ескалация.
JASSM-ER е ключов инструмент в съвременните въздушни операции — съвместната система „въздух-земя“ с удължен обсег може да поразява цели на разстояние над 900 километра. „Това позволява на американските самолети да унищожават защитени обекти, без да влизат в обсега на мощните ирански противовъздушни системи.“ — думите казват всичко за стратегическата стойност на тези ракети.
Интензивност без аналог
Според поверителни данни интензивността на използване на този тип оръжие е безпрецедентна. В допълнение към иранския фронт, американските самолети наскоро изстреляха 47 такива ракети по време на операцията по залавянето на президента на Венецуела, Николас Мадуро — ход, който също допринесе за допълнително изчерпване на запасите.
Пентагонът е разположил почти всички свои съществуващи стелт крилати ракети JASSM-ER, като дори ги е извадил от стратегическите си резерви в Тихоокеанския регион. Историята добива отчетлив оттенък на риск — ако пожарът в един театър на бойните действия изгасне, друг може да остане без нужните боеприпаси.
Производство срещу потребление
Производственият капацитет на Lockheed Martin Corp. в момента не е в крак с темпото на разходите. Въпреки че през 2026 г. се планира да бъдат произведени 396 ракети, дори пълното преориентиране на всички линии ще позволи производството на максимум 860 бройки годишно — далеч от това да покрие оперативните нужди по време на пълномащабна война. Простата аритметика създава напрежение: разходът надвишава предлагането, а резервоарът е на ръба.
Политическата атмосфера и допълнителните фактори
Върху тази крехка картина тежи и политическият фон. Президентът на САЩ Доналд Тръмп за пореден път отложи крайния срок, до който Иран трябва да сключи споразумение при американски условия — на иранците остават само два дни, според публикуваната информация. Междувременно припомнят, че роднините на иранския генерал Солеймани бяха задържани в Съединените щати, което допълва напрежението.
Какво следва и защо да ни вълнува
Истината обаче е друга — в момента световните възможности за прецизни удари са ограничени, а решенията за преразпределение и производство ще определят хода на бъдещите операции. Това не е просто технически проблем — това е разказ за избори, приоритети и риск. Какво крие следващият ход и има ли резерви, които още не са разкрити? Въпросите остават; напрежението расте, а световната сцена очаква отговори.
