Адвокат Людмил Рангелов хвърли острие към новите решения по т.нар. дело „Евгения“ и обрисува ситуацията като преплетена в правна и морална мъгла. Според него Върховният касационен съд е дал указания, които са объркали картината и всъщност предпоставят днешните присъди на Апелативния съд.
Какво всъщност се случи зад кулисите
„Част от доказателствата са в нарушение с правата на подсъдимите. Мотивите още не са готови, в интерес на истината. И кои точно мотиви определят тези мотиви, които променят присъдите“, казва Рангелов и рисува неизвестни, които натежават върху цялата процедура.
Според него ключовият проблем са следствените експерименти: и двамата подсъдими са давали различни версии, когато още не са били заподозряни. Един жест, една дума — и човек се превръща в обвиняем. Тази тънка граница между разпит и обвинение, между експеримент и доказателство, според адвоката е била премината в сиво.
Доказателствата и правата на подсъдимите
Рангелов не крие съмненията си какво е останало във фокус при съда: „Трудно ми е да кажа дали разследващите от бързане или от незнание, са изключили от доказателствата самите следствени експерименти, но са приели, че поемните лица, които знаят тези информации, може да се използва за постановяване на присъда.“
Оказва се, че ВКС има принципно различно виждане и е дал указания, задължителни за долната инстанция. Рангелов допуска, че мотивите на Апелативния съд или изобщо не са готови, или не са достатъчни, което допълнително разпалва напрежението около казуса.
Може ли един друг състав да промени всичко
„Това, на което разчитаме, е ВКС да има и друго разбиране за стойността на тези доказателства. При друг състав може да се получат други резултати“, предупреждава адвокатът. Именно тази възможност да бъде преосмислено тежи като гатанка над бъдещето на делото.
Ролята на бащата и противоречивият текст от 1968 г.
Отделен огън пада върху статута на бащата. Апелативният съд е приел, че той не е съучастник, а носи отговорност за лично укривателство — облекчаващо, но все пак обвинение. „Спомогнал е на извършителя на престъплението да избегне наказанието. Това е 58-годишен текст – от 1968 г.“, отбелязва Рангелов, посочвайки колко остарели и неясни могат да звучат някои правни норми днес.
Любопитното: наказанието за лично укривателство е едно и също – без значение дали става дума за укриване на убийство или на кражба. Тази парадоксална равнопоставеност на формулировката буди въпроси за справедливостта и тежестта на санкциите.
Кой реално бива освободен от отговорност
В закона е предвидена и изключителна привилегия: когато личният укривател е в родствена връзка като брат, сестра или техните съпрузи, не носи наказателна отговорност. В конкретния случай бащата е възходящ от първа степен и Рангелов пояснява, че той не носи отговорност по тази разпоредба — факт, който променя правната картина.
Какво следва и защо обществеността реагира
ВКС е върнал делото на САС с указания, които, според защитата, сочат към определен развой. Новата присъда вече поражда вторичен взрив: бащата е признат за невинен, а за сина наказанието е редуцирано от доживотен затвор на 20 години. „Присъдата ще бъде обжалвана… И на двамата присъдите ще бъдат обжалвани“, заявява Рангелов пред БНТ.
Проблемът, според адвоката, е сериозен и поражда усещане за липса на справедливост сред гражданите: „Усещането, че живеем в една справедлива държава у нас липсва, особено в този случай се усеща изключително остро. Вижда се и по обществената реакция“, завършва той.
Делото все още не е приключило. Въпросите за доказателствата, за правата на подсъдимите и за тълкуването на остарели закони остават и тепърва ще бъдат решавани по пътя нагоре — към Върховния съд.
