Техеран излезе с гневно и категорично обръщение към страните от ЕС, което разпалва повече въпроси, отколкото дава отговори. В съобщение, представено от говорителя на иранското външно министерство Есмаил Бакай, се твърди, че Европейският съюз е заел страната на Съединените щати във войната, след като — според Техеран — ЕС не призна реакцията на иранските военни като „легитимна самоотбрана“.
Какво точно разтърси климатa между Техеран и Брюксел? Иран настоява, че неговите удари срещу бази и активи, използвани за извършване на „незаконни атаки“, са законно упражнение на самоотбрана. Това формулиране бе придружено от директно обвинение към съседни държави: те имат правно задължение да не позволяват територията им да се използва за нахлувания в други страни. И ако това правило е нарушено, казва Техеран, отговорът е неизбежен — и именно затова, още по-учудващо, в текста се твърди, че Техеран е „насочил атаките директно към ЕС“.
Думите, които запалиха напрежението
Говорителят Бакай не пести епитети: изявлението на ЕС е „майсторски клас по селективно морално възмущение“ — лицемерно и безразсъдно, според него. Това внушение за морална непоследователност хвърля сянка върху дипломацията и разпали реторика, която лесно може да ескалира в по-широка конфронтация.
Защо Техеран казва, че удрящите са били правила?
Иран акцентира върху установеното международно право: държавите не бива да позволяват тяхната територия или активи да бъдат използвани за нападения. На фона на това твърдение Техеран призовава Брюксел и държавите членки „да спрат да умилостивяват агресорите, докато обвиняват онези, които отговарят на незаконни атаки“ и да се придържат „към Устава на ООН, който твърдят, че спазват“.
Към кого е насочена критиката отвъд Европа
Освен ЕС, текстът хвърля сянка и върху държавите от Персийския залив, които според иранското правителство стоят в съюз с администрацията на Доналд Тръмп. Така двустранните и регионални отговорности се смесват с обвиненията в геополитическа игра — и това прави картината още по-сложна.
Реакцията на Доналд Тръмп
Междувременно американският президент Доналд Тръмп избухна в социалните мрежи, отправяйки остри нападки към онези, които според него „затрудняват“ работата му — критики относно времето за преговори с Иран. Той запита риторично дали демократите и „няколко непатриотични републиканци“ разбират, че постоянните нападки го правят по-малко ефективен. В същия монолог той запази и нотка оптимизъм: „Иран наистина иска да постигне споразумение и то ще бъде добро за Съединените щати и тези, които са с нас“, добави той, макар че през последните дни не е имало съществен напредък.
Какво означава всичко това за баланса на силите и за съдбата на преговорите? Истината обаче е друга — напрежението расте, реплики се обменят на няколко фронта и никой не дава гаранция за следващия ход.
Кой печели от обвиненията?
Тезата на Иран е ясна и пряма: ЕС е непоследователен, ако обвинява Техеран, докато не гледа към базите и по-широкия контекст. От другата страна стои американската защита на своите действия и политическата вътрешна критика, която ограничава свободата на действие.
В крайна сметка читателят остава с много въпроси — дали Брюксел ще променя позицията си, дали регионалните съюзи ще устоят и докъде може да стигне реториката между големите играчи. Историята продължава да се развива, а думите, хвърлени сега, могат да се окажат искрата за неочаквани последствия.
