Война, но не само с оръжие — с ток, вода и гориво. Когато инфраструктурата на цивилното общество става мишена, възниква въпросът: това престъпление ли е, или легитимна военна цел? Отговорите са блокирани между международни правила, заповеди за арест и политически отричания.
Какво гласи международното право?
Международните правила са категорични: трябва да се прави ясна разлика между граждански обекти и военни цели. Женевските конвенции и допълнителните протоколи постановяват, че атаките срещу граждански обекти са забранени и че страните в конфликт трябва да „разграничават ‘граждански обекти и военни цели’“.
Римският статут на Международния наказателен съд също вкарва тази забрана в правния ред — той е признат като последна инстанция от 125 държави, но не е подписан от големи сили като Русия, САЩ и Китай. Тази празнина прави правата и наказанията нееднозначни на практика.
Има ли вече заповеди за арест заради удари по инфраструктура?
Да — МНС вече се позова на нападения по жизненоважна инфраструктура. В издадените заповеди за арест по делата, свързани с Украйна, съдиите посочиха удари по електроцентрали и нефтопреработвателни заводи като основание за обвинения.
През юли 2024 г. МНС повдигна обвинения срещу Сергей Шойгу и Валерий Герасимов заради удари по енергийната мрежа на Украйна в разгара на зимата. Русия отрича обвиненията и твърди, че е действала при самоотбрана.
Подобна линия на обвинения има и в случая с израелския премиер Бенямин Нетаняху. В заповедта за арест съдиите „смятат, че има разумни основания да се счита, че и двамата умишлено и съзнателно са лишили цивилното население в Газа от предмети, незаменими за оцеляването му, включително храна, вода, лекарства и медицински консумативи, както и гориво и електроенергия“. Според съдиите прекъсването на електроснабдяването и намаляването на доставките на гориво „са оказали сериозно въздействие върху наличността на вода в Газа и способността на болниците да предоставят медицинска помощ“ и са довели до смърт на цивилни, включително деца, поради недохранване и дехидратация. Израел от своя страна отхвърля обвиненията и говори за удари срещу въоръжени групи при самоотбрана.
Могат ли електроцентрали и заводи да бъдат военни цели?
Законът признава, че това е възможно — но при строго определени условия. Женевските конвенции казват, че някои инфраструктурни обекти, притежавани и използвани от цивилни, „може да бъдат смятани за военни цели“, но само ако „по своята същност, местоположение, предназначение или употреба допринасят ефективно за военните действия“ и унищожаването им „осигурява определено военно предимство“.
Тоест: не всяка повреда на ток или вода е легитимна. Судите и правото търсят ефективен принос към военните операции и явна военна полза от атаката.
Кой може да преследва нарушителите?
Юрисдикцията е в задънена улица. Разногласията в Съвета за сигурност на ООН, който може да отнася дела към съда в Хага, правят малко вероятно нови разследвания да стигнат именно там. Националните власти могат да събират доказателства и да използват закони за универсална юрисдикция, но към момента публични дела няма.
Разрастващият се конфликт с Иран допълнително разшири опасенията — въздушни удари и заплахи за удари по нефтопреработвателни съоръжения, електроцентрали и заводи за обезсоляване на морска вода целят основни услуги за цивилното население — и според някои експерти това може да се смята за военни престъпления. Но иронията е, че много от държавите в региона не са членове на МНС: нито една от държавите от Персийския залив, Израел или Иран не е член на съда. Няма друга институция с ясна юрисдикция над предполагаемите военни престъпления в региона.
Какво следва? Правото е на тезгяха, политиката е рушаща се сцена, а цивилните плащат цената. Дали международните норми ще устоят пред саботажа на основни услуги — това остава най-важният въпрос, на който все още нямаме категоричен отговор.
