Историята около „Петрохан“ и Околчица се превърна в драматична мозайка от въпроси за отговорност, контрол и човешка съдба. Проф. Петя Шопова разтърси общественото спокойствие с острите си оценки: държавата не може и не бива да прехвърля контролни функции на неправителствени организации — това е факт, който поставя неочаквани териториални граници и оставя хората без яснота.
Какво всъщност се случи зад кулисите
Според проф. Шопова, на място от НПО са започнали да ограждат района — вероятно с намерение да опазват природата — но хватката върху територията постепенно се промени. Оказва се, че огражданията и първоначалните мерки са прераснали в контрол върху движението на хората и туристическата дейност. И докато някои биха приели това за грижа, други казват, че е по-скоро поемане на регулаторни функции, които по закон не принадлежат на граждански организации.
Има постъпвали сигнали, но според нея те са били неглижирани. Това е създало самочувствие у организацията — усещане, че са господари на тази територия. Въпросът, който виси във въздуха: кой е дал право — и на какво основание — да управлява достъпа и правилата там?
Къде е държавата?
Проф. Шопова не пести критика към предишното ръководство на министерството: процедурата по приемане на спорното споразумение била неглижирана. Настоящият министър, според нея, вече е посочил липсата на съгласувания с дирекции в министерството и отсъствието на ясни правни основания и мотивировка в документацията.
И още по-силно звучат думите ѝ: „МОСВ или което и да е друго ведомство няма право да прехвърля свои контролни функции на неправителствена организация“. Това е директно и безпощадно — когато държавен орган отстъпи контрол, кое гарантира защитата на хората и правата им в зоната?
Трагедията край Околчица и въпросът за грижата
Паралелно с дебатите за контрол върху територията, проф. Шопова изтъкна и човешката страна на случая с 15-годишния младеж, намерен застрелян край Околчица. Тя подчерта, че най-важното е държавните институции да изпълняват задълженията си — образование е задължително до 16-годишна възраст и съответните органи трябва да знаят всяко дете, което подлежи на обучение, и къде се намира то.
По думите ѝ момчето не е посещавало училище със съгласието на родителите си, което е създало „изключително тежка среда“ за него. „Той е живял в среда, в която не е общувал с връстниците си. Не знаем как се е чувствал, но финалът на неговия живот е нещо много страшно. Това дете се е молело“, заключи проф. Шопова — думи, които оставят тежка горчивина и много въпроси.
Разследването и общественият въпрос
Проф. Шопова настоява за ясно разграничаване между наказателното разследване и въпроса за ролята на държавните институции. Органите на разследването трябва да бъдат оставени да свършат своята работа без допълнителен натиск и спекулации. „Трябва да разделим разследването от въпроса за това какво не е направила държавата и какво би трябвало да прави занапред“, казва тя.
Това разграничение е от съществено значение: едното търси отговорност за конкретни действия и престъпления, другото — системни пропуски и решения, които оформят социалната среда и сигурността на гражданите.
Какво следва и кой ще понесе отговорността
Истината обаче е друга — когато институциите не изпълняват своите задължения, празнината бързо се запълва от онези, които намерят възможност. И това създава нови рискове: кой контролира онзи, който контролира?
Проф. Шопова поставя едни от най-неприятните въпроси: дали сме готови да позволим т.нар. граждански контрол да стане легитимен заместител на държавните функции, и ако не — какви мерки ще предприеме държавата, за да възстанови своята роля? Отговорите ще определят не само съдбата на конкретни територии, но и сигурността на децата и на общността като цяло.
