Историята около „Петрохан-Околчица“ не прилича на стандартно разследване – тя изглежда като низ от пропуски, мълчание и изтичане на информация, което оставя жертвите и близките им в сянка. В студиото на „Лице в лице“ сигналите преливат в обвинения: дали институциите прикриват, или просто не знаят какво правят?
Какво всъщност се случи зад кулисите
Иван Брегов директно посочи Инспектората към ВСС като място, където трябва да се загледат внимателно, „за да се види дали някой не пречи на разследването на прокурора по случая ‚Петрохан‘“. Той изтъкна, че доверие се печели с отговорност – дума, която звучи като укор към системата.
Ръководителят на Правната програма на Института за пазарна икономика не пести критики и към Антикорупционната комисия: „Антикорупционната комисия е административна мярка за разследване, тя не замества функциите на разследващите органи. Нейната дейност може да я върши и един компютър.“ Рязко, без сантименти – и провокация за мислещите, че администрирането е достатъчно.
Найденов добави сурово и кратко: докато не се премахне монопола на прокуратурата, проблемът няма да се реши. Иван Брегов допълни, че новият служебен министър ще има възможност да инициира проверка. Остава въпросът кой ще дръзне да зададе неудобните въпроси.
Дали сигналите от 2022 г. бяха игнорирани?
Войната на версии е жестока: има сигнал още през 2022 г. – къде е била защитата на децата? Брегов пита директно: „Къде е била защитата на децата, след като има сигнал още през 2022 г.?“ И добавя щипка скепсис: „Дори всичко да е вярно, как да му повярваме?“
Повдигнат е и друг любопитен детайл: „След като Пепи Еврото се движи свободно между България и Сърбия, защо един кемпер да не се движи? Очевидно единият отбор е бил подпомогнат от службите“, посочи той. Въпросите тук не са само за факти, а за това кой е позволил тези факти да останат необяснени.
Изтичането на следствена информация: злоупотреба
Най-острото изречение в разговора дойде от Бойко Нaйденов: „Изтичането на следствена информация е злоупотреба.“ Точка. Този прост, но тежък изказ описва ситуация, в която материалите по ключови дела „не стигат не само до Народното събрание, но като че ли доникъде“. Нещо повече – „Това, което се разпространява в момента, е на гърба на жертвите и близките.“
Найденов не спести критиката към прокуратурата за бавната реакция: „Факт е, че една седмица по-късно прокуратурата излезе и каза, че са намерили тела с рани, съответстващи на самоубийство, или не знаят какво правят. 5 минути са нужни като отидеш на място да разбереш такова нещо. Оценката на действията не е добра.“ Тези думи рисуват образ на разследване, което е или некомпетентно, или умишлено затлачено.
Кой е отговорен и какво още остава скрито
Някои от изреченията режат директно: „Когато имаш трима души, които са убити или самоубити на главния прокурор са му докладвали. Обсъждането на жертви и пострадали не бива да се допуска. Прокуратурата е била длъжна да изнесе данни по случая.“ Това са тежки обвинения срещу институция, която трябва да бъде прозрачна.
Найденов допълва, че дори когато се ръководи агент на службите, „не трябва той да върши престъпление. Ако това се установи – подаваш информация към прокуратурата.“ И ясно посочва: сигналът от 2022 г. „се проверява, а не се препраща на други прокуратури. Сега трябва да се зададе този въпрос“.
Заключението в предаването е като финална сцена: имаме поредица от нерешени въпроси, изтичане на следствена информация и усещане за институционална самодоволност. Какво крие системата и кой ще си понесе отговорността – това остава отворен въпрос, който чака своя отговор.
