Кремъл е под засилен натиск от влиятелни силови структури да отложи изборите за Държавната дума, насрочени за септември 2026 г. Това е станало обект на разговори в администрацията на президента, според източници, близки до властта.
От пролетта на 2024 г. темата за отлагане — а според някои източници дори за „отмяна в близко бъдеще“ — се върти сред ръководството на силовите ведомства, но след атаките с украински дронове срещу Москва натискът се е усилил значително. В администрацията обаче подчертават, че обсъжданията са „на ниво разговори“ и „на масата на президента няма никакви документи и може би няма и да има“.
Кой лобира за отлагането
Според информацията зад идеята стоят ръководителят на Федералната служба за сигурност Александър Бортников и директорът на Росгвардия Виктор Золотов, представяни като близки до президента и с тежка тежест при оформянето на стратегически решения. Сред аргументите, които представят, са влошаващата се икономика и спадът в популярността на управляващата партия „Единна Русия“.
„При тях избори няма, а при нас има. Това е сериозен политически момент“, цитира източникът мотивите на лобистите, според който провеждането на избори в тези условия е „смела задача“.
Икономика, удари и счупени планове
Като допълнителен аргумент се посочва и мащабът на щетите от ударите — например Московската петролна рафинерия е получила толкова сериозни повреди, че няма да работи преди 2027 г. По думите на източник, цитиран от Ройтерс, „възстановяването ще отнеме поне половин година“.
На фона на тези поражения броят на фалитите сред малките и средните предприятия расте, което допълнително влошава ситуацията за властта. Данните на Централната банка, цитирани в материала, показват годишна инфлация 5,6% към средата на юни, но чуждестранни оценки — споменати в съобщението — предполагат, че реалното ниво може да е значително по-високо.
Политическата логика на Кремъл
За самия президент провеждането на избори има политическо значение, особено в контраста с положението в Украйна. Поддръжниците на провеждането твърдят, че отмяната би се възприела като признаване на криза и провал на плановете — нещо, което Кремъл се стреми да избегне.
Против идеята за отлагане застават заместник-председателят на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев, политическият блок в администрацията, воден от Сергей Кириенко, и информационният блок, ръководен от Алексей Громов. Този сблъсък на мнения оставя темата в сферата на интензивни вътрешни дебати, но не и в подготовка на конкретни юридически стъпки.
Какво означава това за изборите
Ако разговорите преминат в официални решения, отмяната или отлагането на изборите би бил драматичен ход с дълбоки политически последици. До този момент обаче всичко е на разговорно ниво — „на масата на президента няма никакви документи“ — което оставя финалното решение в ръцете на най-близкия кръг около Кремъл.
Времената за Русия се описват като тежки: растящи фалити, натиск върху бизнеса и съмнения в официалните икономически данни. Грегоар Рус от Чатъм Хаус е цитиран с позиция за нарастващи проблеми сред малките и средните предприятия. Към това се добавят и притесненията за обществения рейтинг на властта, който официално пада — фактор, който силовите центрове използват в аргументите си.
„Сред основните причини се изтъкват влошаващата се икономическа ситуация, ръстът на цените и съкращенията в предприятията.“
