Стела Димитрова-Майсторова, майката на Ивайло Калушев, пише с изпълнено с носталгия и гордост сърце. В писмото, публикувано в профила на поетa Румен Леонидов, тя признава нещо лично и дълбоко: е възприела Николай Златков и Александър Макулев като свои внучета. Тези думи идват от жена, която е наблюдавала живота им отблизо и пази спомени, които разтърсват със своята човечност.
Какво стои зад признанието?
Стела говори за това как Иво даде на Ники „най-доброто“ от своя живот — мъдрост, близост и пътешествия в духовното. Малките мигове, описани с любов, рисуват портрет на дете, което е било не просто изпълнител на сцена, а истинско откритие. В тях се усеща благодарност към човека, който е бил учител и спасител едновременно.
Епизод 1: Детето-откритие
Първият спомен е от 38-минутния филм „Неизследваното“ — място, където Ники изпъква още като дете. „Удивително сръчен, красив, одухотворен и запомнящ се“ — така Стела го описва. Филмът носи международни признания, а образът на малкото момче остава с трайна светлина в спомените на всички, които са го видели.
Епизод 2: Игри и обич
Друг кадър от спомените е денят, в който Ники играе с порасналото куче Дурин. Преживяването започва банално — куче в беда, спасено и отгледано — и завършва като чисто откровение на любовта между детето и животното. Стела говори за кадрите, които е заснела, като за доказателство за трогателна нежност.
Епизод 3: Малкият готвач
Ники обичал да готви. Стела разказва как му дава силиконови бъркалки, но той винаги ги връщал — „изкуствена материя не приемал“, казва тя с усмивка. Дървените лъжици обаче били негов избор. Когато Семейството ги посещавало, тя приготвяла две баници — една специално за Ники, без масло — и това го правело щастлив.
Епизод 4: Борбата за здраве
Най-напечените мигове идват от болничния кошмар. Ники е в болница, 48 часа до него са Ралица и Иво. Стела помни телефонния разговор с Иво — рядко се обаждал, но този път гласът му бил нисък, категоричен: „Ники е много зле, обади се на всички твои познати лекари, спешно!“ Нищо не помогнало — и тогава Иво взема решението да прибере Ники в планината и да го лекува сам. Успехът? По думите на Иво — „внуших му, че е здрав“ — и това успява.
Паметта и изборът на една майка
Ралица, майката, която е родила и отгледала Ники, взема решение да остави паметна плоча върху голяма скала — място, избрано от нея с дълбоко символично значение за шестимата убити. Стела възхищава енергията и волята на тази майка да се опълчи срещу „чудовищния сценарии на властимащите“ и уверява, че Ники я гордее. Тя добавя нещо лично и категорично: „Отдавна възприех Ники и Сашко като моите внучета!“
Кратки думи за всяко дете
Писмото завършва с по една думичка за всеки от тях — деликатност, смиреност, лъчезарност, чаровност, просветленост, необятност. Тези определения звучат като малки паметници — не само за животите, които са прожектирани в спомените, но и за следата, която те оставят. „Последните години животът ги събра на едно място, а смъртта ги увековечи завинаги“, пише Стела, и остава надеждата следата да покълне и да роди плод.
Стела Димитрова-Майсторова не просто описва факти — тя подрежда емоции, образи и решения, които рисуват човешката страна на една трагедия и на едно дълбоко приемане. Писмото е покана да погледнем към малките, но значими моменти, които правят един живот незабравим.
