НАТО на практика се подготвя за сценарии на бойни действия „още тази нощ“ — и вече планира как да оперира без пряката подкрепа на САЩ. Намаляващото американско присъствие в региона принуждава европейските членки да преразгледат отбранителните си стратегии и да поемат по-голяма тежест в защитата на Източна Европа.
Германия застава в центъра на отбраната
За първи път от Студената война Германия разполагa постоянни свои части в чужбина. 45-а танкова бригада бе разположена по границата с Литва в рамките на месец учения, с цел подготовка за бойни действия „още тази нощ“ и за задържане на Сувалкския коридор. Бригадата ще получи нова бронирана техника, артилерия, дронове и системи за противовъздушна отбрана, и числеността ѝ трябва да нарастне от 1 600 на около 5 000 души до края на 2027 г.
В Берлин имат амбицията да се превърнат в най-голямата армия в Европа — страната планира да отделя 3,5% от БВП за отбрана до 2029 г., значително по-рано от предишните планове. Това е част от по-широката визия „НАТО 3.0“, при която европейците поемат водещата роля в конвенционалната си отбрана, а САЩ остават основно гаранти за ядреното възпиране.
Уязвимост и подготовка по източния фланг
Балтийските държави отдавна се чувстват уязвими — Вилнюс е само на 35 км от Беларус, а провокациите варират от дронове и изтребители до кибератаки и дезинформация. Европейските съюзници увеличиха ротационните бойни групи от четири на девет; някои, като германската в Литва, бяха разширени до бригади. Полша и балтийските държави ускоряват въоръжаването си и се очаква военните разходи да достигнат или надхвърлят 5% от БВП в някои от тях тази година.
Изданието The Economist предупреждава за риск Русия да се опита да прекъсне Сувалкския коридор в случай на нахлуване в балтийските държави — ход, който би блокирал пристигането на подкрепления от НАТО. В отговор стратегическата цел вече не е просто да се оттеглиш и да чакаш подкрепа, а да се удържи възможно повече територия от самото начало.
Уроците от бойното поле в Украйна
Бойните действия в Украйна промениха много представи: дроновете доминират сцената, а украинските подразделения показаха, че дори по-малки армии могат да спрат агресор при правилна комбинация от смелост, технологии и съюзническа помощ. По време на ученията „Щит на свободата“ многонационална бойна група използва дронове, за да „унищожи“ игрови батальони на НАТО, а украинските отряди успяха да елиминират цели батальони благодарение на безпилотни апарати.
Подполковник Себастиан Хаген не смята, че танковете са остарели — според него те остават нужни за превземане и удържане на територия. В същото време мрежите за данни, свързващи сензори със стрелци и подпомагани от изкуствен интелект, ще бъдат ключови за преодоляване на предимството на противника.
Европейците учат бързо: Литва обединява разпокъсаните си подразделения в тежка бронетанкова дивизия от около 20 000 души, оборудвана с германски „Леопард“, шведски CV90, френска артилерия CAESAR и американски HIMARS.
Политическото напрежение и рисковете за единството
В Алианса има и сериозни политически въпроси. Преговорите за съвместна декларация на последните срещи се проточиха, а някои държави отлагат решения за финансова помощ за Украйна. Отделно, тревогата е, че възходът на крайни популисти в ключови държави може да подкопае единството на Европа в решаващи моменти.
Изданието отбелязва и двойнствеността на ситуацията: непредвидимостта на американската политика може да провокира Москва, а руският диктатор Владимир Путин би могъл да търси възможности за конфронтация. Затова защитата на Европа минава и през продължаването на помощта за Украйна — колкото по-дълго тя издържи, толкова по-добри позиции ще имат европейците при бъдещи преговори.
Истината е проста и сурова: Европа се подготвя да брани собствените си граници по-самостоятелно и да направи Германия централния стълб на този нов подход. Това не отменя ролята на САЩ, но променя тежестта на отговорността в Алианса.
