Криминалистът Ботьо Ботев описва случая „Петрохан“ като нещо необичайно и нестандартно, което разкъсва очакванията за типичен криминален сценарий. Днес в кемпер край вр. Околчица бяха открити три трупа — на Ивайло Калушев, 15-годишния Александър Макулев и 22-годишния Николай Златков. Тази комбинация от факти и следи създава пъзел, който буди повече въпроси, отколкото да дава отговори.
Какво направи впечатление на експерта
Ботьо Ботев е категоричен: „Подобен случай не е имало. Това убийство е необикновено, нестандартно.“ Той обръща внимание най-вече на начина, по който са оставени телата и на следите около мястото — труповете пред хижата сякаш са изложени „като за показ“, а самата хижа е запалена, но не напълно изгоряла. Оказва се, че вътре някой е опитал да заличи следи, а отвън телата остават на показ — нелогична комбинация, според Ботев.
Защо разказът не пасва на стандартите
Криминалистът пита реторично: „Как си представяте трима мъже – застрелват един, а другите чакат, освен ако не е с тяхно съгласие?“ За него ключовото са резултатите от аутопсиите, които могат да покажат последователността и обстоятелствата на смъртта. Той подчертава, че в практиката няма стандартизация за подобно поведение на извършителя — да заличава вътрешните следи, но да оставя труповете вън на показ.
Пътуването след първото престъпление
Според Ботев тримата тръгват от първото престъпление в Петрохан и оттам „пътуват спокойно в колата с него“. Един от тях е непълнолетен, другият — възрастен, който би могъл да окаже съпротива. Това поражда въпроси: ако извършителят е имал намерение да убие още в началото, защо не го е направил по-рано, в Петрохан, когато би могъл да се укрие по-ефективно? Тази непоследователност подсилва усещането за странно и непредсказуемо поведение.
Следи, които говорят, и мълчание, което тревожи
Ботев отбелязва, че липсват данни за съпротива в първото убийство и че „самото връзване на трима мъже, които са едри, биха указали съпротива, трудно ще се справи един човек.“ Тези наблюдения поставят под въпрос дали действително е имало принуда или пък хората са тръгнали доброволно. И тук се появява мрачната нотка: какво е било тяхното отношение към извършителя, имало ли е доверие, подтикнати ли са към пътуване?
Необичайното поведение на извършителя
За Ботев действията на извършителя са „неестествени“ — да изгори хижата частично, да обърка следите вътре, но да остави телата изложени отвън. Той описва такова поведение като „нестандартно“ и подчертава, че в първичната оценка на инцидента изобилства нелогичност. Това поражда усещане за сценография или намерено съобщение — елемент, който внася допълнително напрежение в разследването.
Заключителни тревоги и тежки догадки
Най-завършващото и тревожно изявление на Ботев е свързано с наблюдения върху поведението на обекта: „Мен ме притеснява изключително много, че той е имал афинитет към малки деца и то предимно момчета. На мен ми се струва, че пред този обект е изявена форма на агресивна педофилия.“ Този коментар въвежда тъмна мотивация, която, ако се потвърди, би обяснила част от нелогичните действия, но също така отваря нов кръг въпроси за жертвите, за връзките и за предишни сигнали.
Истинската картина ще излезе от резултатите на аутопсиите и продължаващото разследване. Дотогава „Петрохан“ остава сглобка от необясними детайли, стремящи се да оформят история, която все още не можем да разберем напълно.
