Нито Тръмп, нито Си Дзинпин искат още една война — това е кратката, но заредена с последствия реплика на журналиста Севда Шишманова в предаването „Лице в лице“. Думите й прекъсват комфорта на лесните обяснения и рисуват картина на свят, който се пренарежда пред очите ни.
Украйна изглежда изолирана — какво означава това
По думите на Шишманова, Украйна в момента изглежда изолирана. Тази фраза звучи като предупреждение: не просто география, а дипломатическа самота, която може да промени разчетите на силите. Оказва се, че глобалната сцена вече не е същата — старите ориентири се дробят, а нови линии се чертаят бързо и решително.
„Тежестта на войната в Иран е много голяма за света. Тя е определяща по отношение на икономиката, но и по отношение на системите за сигурност, които по някакъв начин абсолютно се пренареждат. САЩ имат легитимна причина да не доставят оръжие за Украйна. Всичко това остава в правомощията и възможностите единствено на ЕС. САЩ имат причина да пренасочат своите интереси в изцяло друга посока. Тук виждаме една съвсем различна конфигурация на световната карта“, добави тя.
Тази цитирана мисъл е централна: войната в Иран тегли тежест върху икономиката и върху системите за сигурност, а оттам — върху решенията на големите играчи. Ако САЩ имат „легитимна причина“ да се отдръпнат от доставките на оръжие, остава въпросът кой ще поеме тази празнина. Шишманова посочва, че отговорът пада върху ЕС — институция с възможности и правомощия, които вече са в светлината на прожекторите.
Кой ще запълни празнината — ЕС или нови съюзи?
Фразата „Всичко това остава в правомощията и възможностите единствено на ЕС“ звучи почти като зов за действие, но също така поставя Европа в центъра на драмата. Как ще реагира Европейският съюз? Ще се превърне ли в балансьор в този нов геополитически разпад или ще остане наблюдател? Това са въпроси, които се промъкват в думите на Шишманова и не дават лесен отговор.
Двустранни отношения срещу колективни съюзи
„Според нея геополитическата ситуация изглежда по начин, в който ‘съюзите, в които държавите имат дългосрочни и колективни отношения ще бъдат важни, но определящи ще бъдат двустранните отношения’.” Тази мисъл обръща традиционната логика: колективните механизми остават релевантни, но тежестта преминава към двустранните сделки и споразумения. Това означава повече преговори лице в лице, повече тайни сметки и повече индивидуални интереси, които могат да променят голямата картина.
Риторичният въпрос, който неизбежно се появява, е: кои държави са готови да играят тази нова игра на двустранни интереси? И какво ще се случи с онези, които останат сами или изолирани?
В думите на Шишманова има напрежение, има реалистична преценка, но и нотка апел — нещата се движат бързо, линиите се пренареждат, а решенията на силните играчи вече не са еднопосочни. Това не е прогноза за сблъсък, а наблюдение за промяна на структурите, в които се вземат решения.
Последният акцент от интервюто звучи като предизвестие: светът не просто променя стратегия — светът променя картата си. И когато картите се сменят, никой не може да си позволи да стои неподвижен.
