Тиха заповед или прикритие?
Поводът за острите думи на двама опитни анализатори бе едно изречение, казано още в самото начало на разследването — че е имало сигнали за престъпление. И.ф. председател на ДАНС потвърди, че са открити такива данни и че материалите са били предадени на прокуратурата. Но оттам нататък следва… мълчание.
Бившият следовател и прокурор Бойко Найденов и журналистът Бойко Станкушев излязоха в ефир с ясни и неудобни въпроси: ако по преписката няма развитие, това означава, че някой прокурор или служител „не си е свършил работата“ — и трябва да се каже кой носи отговорност.
Три въпроса, които не търпят забавяне
Найденов формулира трите ключови неща, които трябва да станат ясни веднага: „първо, за какво престъпление става дума, второ, защо ДАНС се е занимавала със случая, и трето, какво се е случило в прокуратурата — има ли събрани доказателства и повдигнати обвинения“.
Той беше категоричен, че много бързо може да се провери какво е подавано в прокуратурата. Ако сигналът е бил изпратен под прикритието на секретност, но без конкретни данни, прокуратурата няма как да реагира. Но ако е имало данни за престъпление — някой трябва да бъде открит и питан защо ги е прикрил. По думите му това може да стане с преглед на документите в рамките на три дни.
Хронологията, която издава повече от мълчанието
Журналистът Бойко Станкушев наблегна върху хронологията: ако толкова сигнали са били подадени, защо не е било предприето нищо? Той допуска болезнено възможно обяснение — високопоставен служител в ДАНС може да е решил да задържи развитието на случая в опит да стигне до „по-голяма риба“. Резултатът, според него, е трагичен.
„Някой е спрял разследването“, каза Станкушев и добави разгорещено: дали случаят не е свързан със специфичен канал — за наркотици или нещо друго — и дали няма поръчка, в която участват самите служби. Това са тежки въпроси, каза той, „но те трябва да бъдат зададени“.
Кой знаеше и кога?
Случаят придоби още мрачни тонове, след като Найденов посочи, че в ефира са били направени изявления от Сарафов и Денев за трагедията с три трупа — неща, които по принцип би трябвало да се изясняват в хода на разследването. Кой е имал достъп до оперативни данни и защо някои информации „изплуват“ публично преди да има официални резултати — това вбесява доверието на гражданите, отбелязаха двамата.
„За мен това мълчание по случая е недопустимо. Можеше да се направи нещо, за да бъдат спасени 15- и 22-годишните момчета“, заяви Найденов, наклоняйки разговора от процедурни въпроси към човешката цена на забавянето.
Международна помощ и липсата на легитимен ръководител
И двамата подчертаха, че доверието на българските граждани в институциите е сериозно разклатено и че по случая трябва да се включат и международни служби в съвместна работа с българските. Станкушев поиска яснота и пълна проверка на документите.
Найденов също обърна внимание на факта, че делото не се разглежда от Националната следствена служба. „Една от причините е, че трябва да има главен прокурор, който да възложи това. В момента нямаме легитимен главен прокурор“, каза бившият прокурор, като допусна, че в крайна сметка случаят вероятно ще бъде поет именно от Националната следствена служба.
Кой ще даде отговорите?
Историята тук е проста, но болезнено остра: има данни, има предадени материали, има въпроси. Има и трагичен резултат, за който някой трябва да отговаря. Дали ще се стигне до разкриване на прикритията, дали документите ще излязат на светло и дали ще бъде посочен конкретен иматор — това остава да видим в следващите дни.
Докато институциите мълчат, обществото и експертите искат ясно обяснение. Остава само един въпрос: кой е спрял разследването и защо?
