Тежката катастрофа през седмицата, при която загинаха две 9-годишни момчета от школата на „Славия“ и бащата на едно от тях напът за турнир, разпали нова вълна дискусия за пътната безопасност. При удара пострадаха още двама души, а въпросът защо защитните системи не са предотвратили трагедията остана на дневен ред.
Какво видя Тенчо Тенев
„Много внимателно изучих тежкото произшествие и видях как товарният автомобил е минал с лекота през мантинелите“, каза в „Тази събота“ бившият шеф на КАТ София Тенчо Тенев. Той описва картината без дипломатичност: според анализа му шофьорът на леката кола вероятно се е опитал да избегне удара, но е опрял в дясната мантинела и „бил е притиснат като в менгеме“.
Тенев подчерта, че наличието на мантинели не е автоматична гаранция за безопасност, особено когато те не са проектирани или поставяни правилно за условията на пътя. „Според него няма нужда от тези мантинели и те трябва да са само на места с мостове“, каза той, добавяйки, че масовото им разполагане може да има обратен ефект.
Кой печели от мантинелите
Тенев отправи и твърда критика към системата на възлагане: „По думите му явно някой иска да сложи много мантинели, да се изкарат много пари само и само някоя фирма да спечели.“ Тонът е обвинителен, но се базира на наблюдението, че пари за пътна безопасност има, но ефектът е слаб.
Друг важен момент, който той изтъкна, е, че металните мантинели имат и плюсове, и минуси. Те трябва да са еластични и ударопоглъщащи, но не могат да спрат тежка машина. Това оставя сериозен риск при сблъсък с камион.
Примери и алтернативи
Тенчо Тенев посочи практики от други държави и местни примери: „Практиката в други страни е, че магистралите масово се разделят с бетонни блокове в двете посоки на движение, които удържат камиони“. Той даде и конкретен пример от близо: при тунела при кв. „Люлин“, когато са сложени бетонни блокове, инцидентите са намалели. Сходно влияние Тенев отбеляза и за участъка до болница „Токуда“, където след поставяне на бетонни блокове тежките пострадали намалели.
Илия Тодоров от Асоциацията за пострадали при катастрофи подкрепи наблюденията за ефективността на бетонните блокове: „Водачът на камиона чух, че с такава лекота е минал през мантинелите, че въобще не ги е усетил“, каза той, и добави общо, че всяка година има случаи на камиони, които влизат в насрещното на магистрала.
Недостатъците на сегашните системи
Тодоров и Тенев не пренебрегват и тъмната страна на металните мантинели. „Друг проблем с тях е, когато не е обезопасен най-долният ред колчета, това става причина за смърт на много мотоциклетисти. При падане от мотор и плъзгане по асфалта мотористът се удря в някое от колчетата, което обикновено е с фатален край“, заяви Тодоров.
Тенев описва и друг рискен сценарий при неправилно „опаковани“ участъци: между 95-ия и 100-ия км на АМ „Тракия“ има едно старо летище по средата с бетонен път. Те така го опаковаха от двете страни. Много пъти като пътувам автомобили, които са аварирали, излизат много плътно вдясно извън пътното платно и паркират. Сега всичко това е опаковано и като влезем в тази фуния, няма излизане от нея. Който и да влезе от насрещното платно, няма къде да избягаме и ударът е неизбежен, обяснява той.
Изводи и посоки за действие
От разговора с двамата експерти изпъква едно послание: самите защитни системи могат да са спасителни, но само ако се прилагат целево и разумно. Има примери, където бетонни прегради са редуцирали броя на тежките удари; има и участъци, където неправилно поставени мантинели създават „фунии“ без възможност за избягване. В светлината на трагедията с децата от „Славия“ тези наблюдения звучат остро и настояват за преосмисляне на политиката за обезопасяване на пътищата.
