На Видовден – денят, в който според народните вярвания всяка неправда излиза наяве, животът угасна за 52-годишния Николай Диковски, човекът, който с години се бореше не само с рака, но и с бездушната бюрокрация на здравната система. Той не беше просто пациент – беше глас на онкоболните, основател на фондация „Живот с рак“, и символ на надеждата… докато сам не изгуби достъп до нея.
Диагнозата – рак на простатата в четвърти стадий – дойде като удар преди повече от две години. Николай се лекуваше у нас, следеше състоянието си и в Турция, но през пролетта на 2025 г. настъпи рязко влошаване.
„Терапия в България за мен просто няма повече! Единствената надежда беше в чужбина“, написа Диковски в социалните мрежи в края на април. Но както често се случва, когато става въпрос за спасение зад граница – цената се оказа непосилна. Въпреки влошеното си състояние, той не спря да помага на други болни чрез фондацията си.
През май беше приет в „Уни Хоспитал“ – в реанимация. Зов за помощ и кръводарители заля социалните мрежи в началото на юни. Надеждата угасваше, а на 15 юни – точно на Видовден – сърцето му спря.
Последните му месеци не минаха тихо – Николай говореше в медиите за биомаркерите – ключов елемент в онкологичната диагностика и терапия, които Здравната каса не поема. С глас, отслабен от болестта, той повдигна темата, която институциите упорито игнорират. Колко още ще трябва да умрат, за да стане системата човешка?
След вестта за смъртта му, вълна от съболезнования заля социалните мрежи. Известни личности като Мария Бонева и дизайнерката Евгения Борисова се сбогуваха със сълзи в очите и гняв в гласа. Защото загубата на Николай Диковски не е просто лична – тя е обществено обвинение.
На Видовден България разбра истината: системата не прощава и на най-смелите.
