Появата на думите „Сармат“ и „Орешник“ в устата на Владимир Путин звучеше като демонстрация на сила — но дали зад бляскавата реторика не се крие притеснение? Анализаторите припомнят, че ударите на Украйна „разкриха слабостта и неспособността на Русия да защити надеждно своите дълбоки тилови райони“, особено столицата. Последствията не закъсняха: парадът бе проведен в значително съкратен вид и тази промяна се превърна в силен сигнал.
Какво разкри съкратеният парад
Оказва се, че съкращението не е само организационен избор. Според доклада на Института за изследване на войната (ISW) това беше момент на уязвимост — сцена, която Путин трябва да прикрие. Изявленията за нови ракетни изпитания са продиктувани от желание „да демонстрира военна сила“ след очевидната неспособност да осигури сигурността на парада на 9 май и да отвлече вниманието от провалите на армията на бойното поле.
Ракетите като прикритие
„Позирането на Путин по отношение на „Сармат“ има за цел да скрие неговата слабост“, посочват от ISW. Твърдението звучи драматично, но логиката е ясна: изпитателният старт и реториката трябва да „скрият факта, че именно Украйна, а не Русия, е гарантирала сигурността на Парада на победата в Москва“. В този смисъл ракетите не са само военна опция — те са политически инструмент, средство за пренасочване на вниманието.
Игра на впечатления
Вместо отговор на проблемите в тиловете, Русия избра демонстративен жест. Но докладът изтъква — това е опит да се запази образа на непоколебим лидер, докато реалността на бойното поле говори друго.
Как върви военният напредък?
ISW проследява и тенденциите на терен: от октомври 2025 г. темповете на напредъка на РФ са се понижавали всеки месец. Това води до тревожни последици — руските сили за първи път от началото на нахлуването в Курска област през 2024 г. „фактически претърпяха чиста загуба на територия на театъра на военните действия“. Освен това нивото на набиране на руски войски „спадна под нивото на заместване през януари 2026 г.“, отбелязва Фокус.
Украйна налага избор пред Русия
Според анализаторите, Силите за отбрана на Украйна са принудили Русия да избира между защита от украински контраатаки и пренасочване на човешки ресурси към приоритетни сектори. Докато „теорията за победата“ на Путин остава идеята за едновременно напредване и разбиване на украинските линии, реалността е по-различна: руските войски продължават да губят непропорционално голям брой човешки ресурси за минимални успехи.
Контраатаки и върната инициатива
ISW отбелязва, че украинските отбранителни линии не просто се държат — украинските войски „успяха да оспорят тактическата инициатива в няколко участъка от фронтовата линия“. Контраатаките започнаха да връщат територия: отблъснаха значителна част от Купянск от ноември 2025 г., освободиха над 400 квадратни километра в южната част на страната през зимата и пролетта на 2026 г. и в края на април 2026 г. освободиха няколко населени места в западната част на Запорожска област.
Опитът за пролетно-лятно настъпление и неуспехът
Руският опит за пролетно-лятно настъпление, започнало в средата на март 2026 г. срещу украинския укрепен пояс, „не доведе до значителни оперативни пробиви“, констатират анализаторите. Това още повече обяснява защо Кремъл прибягва до гласови и демонстративни средства — за да замаже факта, че натискът на терена не е оправдал очакванията.
Заключението от доклада е мрачно за позицията, която се опитват да поддържат: когато военната реалност поставя въпроси, реакцията често е спектакъл. Но спектакълът не променя фактите на бойното поле — а те, според ISW, вече говорят в полза на украинската инициатива.
