България

2,5 пъти повече сигнали за конфликт на интереси — какво се крие зад цифрите?

469 прегледа

През първото тримесечие на 2026 г. Сметната палата отчете внезапен и осезаем скок в подадените сигнали за конфликт на интереси — общо 246 постъпили и обработени сигнала за периода 1 януари–31 март. Оказва се, че вълната от сигнали не е равномерна: 137 от тях са подадени само в периода между 16 февруари и края на март пред Сметната палата.

Цифрите, които променят играта

За сравнение: за първото тримесечие на 2025 г. подадените сигнали бяха 100, а за цялото полугодие на същата година постъпиха и бяха обработени общо 182 сигнала по реда на Закона за противодействие на корупцията. Тези числа очертават ясна картина — не просто покачване, а ускорение на гражданската реакция и на натиска върху институциите.

Решенията и следствията

Само през първото тримесечие на 2026 г. дирекцията е приела 123 решения по допустимост на постъпили сигнали. От тях 26 решения доведоха до образуване на производства, а в 4 от производствата вече е констатиран конфликт на интереси. Още по-любопитно — в периода 16 февруари–31 март самата институция е приела 69 решения по сигнали за конфликт на интереси, от които 14 са прераснали в производства и проверки за несъвместимост. В три от тези случаи конфликтът е установен — двама кметове и един общински съветник.

Кой е в полезрението

Тенденцията е ясна: най-много сигнали се подават срещу общински съветници и кметове. Но това не е всичко — нараства и броят на сигналите за директори на учебни заведения, както и за представители на изпълнителната и законодателната власт. Случайност ли е този фокус върху местната власт и образованието? Въпросите остават и будят безпокойство.

Какво се прави с информацията

Данните за неправомерно изразходване на бюджетни средства се вписват в специален регистър. Тази информационна база служи като основа при изготвянето на Програмата за одитната дейност на Сметната палата за следващата година — тоест сигналите вече оформят работния план на одитната институция.

Сигналите, които съдържат данни за други нарушения, не остават виснали — те се препращат към компетентните органи: АДФИ, Инспекторатите на Висшия съдебен съвет и МВР, министерства, ДНСК, Регионални управления на образованието и др. Така една заявка от гражданин може да запали поредица проверки, които излизат извън рамките на една институция.

Нови правомощия и тежестта на отговорността

От февруари 2026 г., с промяна в Закона за Сметната палата, одитната институция пое част от функциите на закритата Комисия за противодействие на корупцията. Вече й е възложено да изпълнява държавната политика по превенция на корупцията, да приема и проверява декларациите за имущество и интереси на публични длъжности и да обработва сигнали от граждани за конфликт на интереси. Тази промяна обяснява и рязкото увеличаване на постъпленията след 16 февруари.

Следващи стъпки и допълнителни сигнали

Въз основа на доклади на дирекцията Сметната палата е приела 4 решения за сезиране на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) за проверки, основаващи се на влезли в сила решения с установен конфликт на интерес. Това показва, че сигналите не остават само на хартия — те могат да доведат до най-сериозните последици.

Истината обаче е, че зад сухите числа стоят хора, решения и реакции. Сумата от 246 сигнала за тримесечие и резкия пик след 16 февруари бележат промяна — гражданите сигнализират повече, институциите прегрупират силите си, а резултатите започват да се виждат. Остава въпросът: ще продължи ли този тренд и как ще се отрази той на доверието в местната власт и върху практиките в публичния сектор?

Related posts

Арест край Бургас: дрогиран молдовец изостави микробус с 11 бежанци

admin

КОЙ ПЕЧАТА ФАЛШИВОТО ЕВРО В МОНТАНСКО?

opgbg

Задържаха мъж, пребил жена и дете в Благоевградско

admin

Leave a Comment