Света

33 нападения срещу журналисти в Черна гора — кое е истинското лице?

За трета поредна година Черна гора регистрира спад в Индекса за безопасност на журналистите в Западните Балкани — и това не е просто статистика. Зад цифрите стои човешка тревога, разкъсани екипи и редица нападения, които разтърсиха медийната общност.

Тридесет и три нападения срещу работещи в медиите са регистрирани миналата година — най-големият брой откакто се води статистика. Това беше обявено на форума „Достойни условия за отговорна журналистика“ и звучеше като тъжно признание: поредната година на влошена сигурност и нарастващ натиск върху онези, които търсят и разкриват истината.

Какво каза лидерът на синдиката

Радомир Крачкович, президент на Медийния синдикат на Черна гора, не крие притеснението си — безопасността на работещите в медиите се е влошила осезаемо. По думите му политическият и друг натиск върху журналистите не само продължават, но и се усилват, а положението на заплатите остава под националното ниво. Това създава опасен коктейл: натиск засяга работата и слаб икономически тил за тези, които са на предната линия.

Крачкович подчерта, че през годината синдикатът, заедно с други представители на медийната общност и компетентните органи, е работил по създаването на Механизъм за безопасност на журналистите — инструмент, който трябва да заработи тази година. Той обещава институционална, правна и психологическа подкрепа на нападнатите, по-бързи разследвания, адекватни съдебни последици и в крайна сметка — намаляване на подобни случаи.

Кой страда най-много?

Има и човешки лица зад числата: в 18 от 33 случая жертвите са жени. Марияна Камович Величкович, вицепрезидент на синдиката, описва усещането сред журналистките — те се чувстват незастрашени и не могат да разчитат на работодателите си. Не малко от тези, които са потърсили правна помощ заради професионалната си дейност, са били отхвърлени. Това добавя още един пласт на беззащитност — не само нападението, но и липсата на подкрепа след него.

Икономика, закон и парадокси

Крачкович отбелязва и един парадокс: след прилагането на новия Закон за аудио-визуалните медийни услуги определени медии, особено местните обществени радио- и телевизионни оператори, са отбелязали напредък. Истината обаче е по-сложна — въпреки това общата икономическа картина за журналистите не е розова. Заплатите остават под националното ниво, което прави професията уязвима и подценена.

Застрашена автономия и послания за бъдещето

Оливера Николич, директор на Медийния институт, хвърли сериозно обвинение: Черна гора е изправена пред антидемократични и антиевропейски тенденции, които пряко засягат състоянието на медиите и журналистиката. Макар да има формални институционални рамки и приети закони, на практика демокрацията остава слаба, а медийната среда — под множество предизвикателства.

Николич изрично посочи, че независимостта и редакционната автономия на обществените радио- и телевизионни оператори, както и автономността на медийния регулатор, са застрашени от постоянен политически натиск. Това създава условия, при които свободата на словото и защитата на онези, които я упражняват, са в реална опасност.

Какво следва и защо това има значение

Обещаният Механизъм за безопасност звучи като необходима стъпка — институционална подкрепа, психологическа помощ, ускорени разследвания и съдебни последици може да променят динамиката. Но думите сами по себе си не стигат. Ако няма реално прилагане и ако натискът продължи да тласка журналистите към самоцензура, цифрата 33 ще остане като мрачен рекорд в статистиката — и като предупредителен знак за състоянието на обществото.

Истината е ясна и горчиво проста: когато тези, които информират, не са в безопасност и не могат да разчитат на подкрепа, цялата обществена дискусия пропуква. Въпросът е кой ще превърне обещанията в реална защита и дали тази година ще донесе промяна, или ще запази тягостния тренд.

Related posts

Москва заплашва с война: „Свалите ли наш самолет, започва конфликт с НАТО“

admin

МЕЛОНИ И И ДЖЕ-МЬОН — НИКОЙ НЕ ОЧАКВАШЕ КАКВО ПОСЛЕДВА

opgbg

Камерън: САЩ се превръщат в „куха идея“ — защо избрах Нова Зеландия?

opgbg