Новият съветник на министъра на спорта Димитър Бербатов влезе в ефир с емоция и твърдост. Първите му думи не бяха за постове или политически игрички, а за загуба — „Искам да поднеса своите съболезнования на Джони Велинов. Един от най-великите вратари в България. Аз работих с него, играл съм със сина му. Моите съболезнования към всички близки“, каза той в предаването „На фокус“.
От този момент тонът става ясен: това е нова роля, но и лична мисия. Какво каза Бербатов за позицията си и защо отказа да бъде министър? Какво всъщност стои зад писмото до федерациите — и какво провокира спора с президента на футболната централа?
Нова роля, стари принципи
„Това е нова роля за мен, ново предизвикателство. Приемам отговорно“, заяви Бербатов и разви мисълта си: той е фокусиран да помогне на спорта в България, но не като партийна фигура. Предложението за министър било обсъждано, но той откровено призна, че не е бил 100% готов и че ангажиментите му към Манчестър Юнайтед не позволяват пълно влизане в тази роля. Решението — да бъде съветник — е прагматична крачка: „за да съм полезен, да бъда съветник. Това ще ми даде нужната възможност да се запозная как работи администрацията, как се взимат решенията.“
Тонът е практичен и самокритичен: Бербатов признава, че иска да натрупа практически опит преди евентуална следваща стъпка. И подчертава — той не е от партията и държи да остане независим.
Писмото до федерациите — сигнал или предизвикателство?
Една от най-спорните теми беше писмото до спортните федерации. Според Бербатов това е начин да се подскаже, че държавата е тук и иска да разбере реалните проблеми: финансиране, инфраструктура, други болни точки. „Целта е всички федерации да разкрият всичките си проблеми. Ако не ги знаеш, как ще ги решиш. Ще се разчита на честността на федерациите“, каза той.
Идеята е проста, но провокативна: събери данни, направи анализ и предложи рамка, върху която да стъпи редовното правителство. „Когато инвестираш в децата, инвестираш в здравеопазването“, добави той — фраза, която привлича вниманието и поставя спортната политика в по-широк обществен контекст.
Защо отговори на Георги Иванов?
Когато разговорът премина към реакцията на президента на футболната централа Георги Иванов, Бербатов избра директен тон: „За Георги Иванов? Това е грешно отношение. Той не отговаря на мен, а на държавата. Аз съм там, за да помогна, включително и на тях.“
Той не отхвърля критиките, но ги обръща в странен оглед — ако има въпроси, да бъдат формулирани така, че да помогнат на държавата да разбере проблемите. „Да, затрупай ни, но формулирай въпросите си правилно“, настоя той. И допълни, че е готов да съдейства на футболната централа, защото футболните структури „активно развиват деца“ — ключова тема в неговата програма.
Децата и треньорите — в центъра на вниманието
Повтарящата се мантра в изявленията на Бербатов е фокусът върху децата и треньорите. „Децата са в основата на това, което аз се опитвам да направя. Също и треньорите. Те са едно от най-важните неща в развитието на спорта в България“, каза той — и с това дава ясен знак за приоритетите си.
Бербатов не се крие зад клишета: спортът трябва да е национален приоритет и нуждае се от честна оценка, ясни данни и открита комуникация между федерации и държава. Ако федерациите отговорят откровено, според него може да се изготви работеща рамка, която редовното правителство да реализира.
Краят на разговора оставя усещане за начало: човек, който е влязъл в политическото пространство не за да блесне, а за да разследва, събере факти и да предложи решения. Истината обаче е, че предстои най-важното — дали федерациите ще отвърнат с честност и дали след това ще има воля да се работи по предложената рамка. Времето ще покаже, но Бербатов вече е поставил условията: независимост, откритост и фокус върху следващото поколение.