Асен Караславов не е мъж, който се крие. Бившият прокурист на пловдивския Ботев, днес изпълнителен директор на ФК Крумовград, говори открито за най-горчивите моменти от кариерата си – от тежките думи на трибуните до срещите лице в лице с фенове, които дори го чакали пред вкъщи.
Кариерата му има няколко обрата: играч на родния Ботев, пауза за опит в чужбина и след това завръщане в ръководството. „Когато Гройтер Фюрт спечели промоция, аз прецених че нямам качества за първа Бундеслига и се върнах в Ботев. После станах тийм мениджър, после и прокурист“, призна 45-годишният Караславов и рисува образа на човек, който знае кога да тръгне напред и кога да се върне към корените си.
Какво се крие зад трансферите
Разговорът минава през съдбите на настоящи и бивши играчи на „жълто-черните“. Караславов разказва за Тошко Неделев и кратката му авантюра в Майнц 05: „На Тошко му липсваше Пловдив. Само чакаше да се прибере в България. Не искаше да учи и немски. Така се стигна до раздялата с Майнц само след шест месеца.“ Простата човешка носталгия и отказът да се адаптира – ето кои сили надделяват често над кариерата.
За Никола Илиев, за когото имаше куп оферти, Караславов не пести любопитни детайли: „Скоро няма да има толкова оферти за български футболист, колкото ние получихме за Коко Илиев. Аякс, Интер, Монако, ПСЖ, Ювентус и още няколко по-малки отбори го искаха. За мен правилният избор беше Аякс, а най-изгодната за клуба беше офертата от Ювентус, но Никола и мениджърът му избраха Интер.“ Историята на младеж, взет в голям клуб и после върнат у дома, крие въпроси за амбиция, пари и чисто човешки решения.
Критиките и общото напрежение
Караславов не бяга от конфронтацията с феновете. Разказва за „много псувни и плюнки” и за моментите, когато е излизал да говори очи в очи след тежките загуби. „Дори при голяма загуба, както беше срещу Локомотив (б.р. 0:6 на Лаута), но и не само. Срещу Левски при откриването на „Колежа“. Винаги съм излизал пред феновете, да имало е псувни и плюнки, но аз не се крия. Имал съм много срещи, даже пред вкъщи са ме чакали“, споделя той — и тези думи рисуват портрет на ръководител, който понася личната цена на отговорността.
Тези сцени са част от цената да си на видимо място в клуба: публични провали, бурни реакции и неизбежни разговори лице в лице. Но Караславов подчертава, че винаги е старал да бъде откровен и готов да отговаря.
Купата като най-скъп спомен
Сред всички изпитания има и светли мигове. Най-паметният мач като ръководител за Караславов е спечелената купа на България срещу Лудогорец. „С много малък бюджет, но с много добър колектив извървяхме трудния път до купата. Беше трудно, но в същото време много истинско“, връща лентата бившият бранител. Този успех стои като доказателство, че един отбор може да надскочи очакванията си, когато има воля и единство.
Нова глава: Крумовград и задачата да се върне професионално
Сега Караславов носи нова отговорност — да върне отбора на Крумовград в професионалния футбол. Тимът от прочулия се със златодобива родопски град стана хит за кратко, а задачата е да направи престоя му в професионалния футбол траен. Това е нова мисия, в която се събират опитът от терена, треньорските прозрения и тежката школа на ръководителя, който знае какво означава да ти крещят на трибуните и да те чакат пред вратата.
Историята на Караславов продължава да бъде драматична, човешка и непредсказуема — от обтегнатите вечери след тежки загуби до радостта от спечелената купа и новите амбиции за Крумовград. Въпросът е дали този път урокът от миналото ще донесе траен успех.
