Американски и израелски въздушни операции се описват с уверени думи, но реалността звучи по-различно. Твърдението за пълен контрол над небето на Иран е преувеличено и не отговаря на действителността, отбелязва военният анализатор Тайлър Роговей — главният редактор на TWZ. Дори американските военни не са обявили, че са постигнали пълно превъзходство във въздуха.
Какво всъщност се случва във въздуха?
На практика става дума за локално превъзходство в отделни райони, а не за тотален контрол над цялото въздушно пространство. Това изглежда като реверанс към фактите: някои зони са под натиск, но иранската противовъздушна отбрана остава сериозна заплаха за авиацията на коалицията. Истината обаче е друга от онази картина, която описват някои заглавия.
Промяна на тактиката — защо това е важно
До скоро ударите бяха предимно от безопасна дистанция — далекобойни боеприпаси, пускани извън обсега на иранските системи. Сега се наблюдава ясен преход към директни въздушни удари над територията на Иран. Това позволява да се поразяват повече цели и да се използват тежки оръжия, включително специфични бомби за унищожаване на укрепени подземни обекти.
Началникът на Обединения комитет на началниците на щабовете на САЩ генерал Ден Кейн обясни, че следващият етап предвижда използването на високоточни бомби, в частност системи JDAM, както и други средства за засилване на натиска върху иранските военни обекти. Това е скок в тактическия подход — но и в рисковете.
Новите рискове са реални
Преходът към директни атаки носи нови опасности за самолетите на коалицията. Най-голяма тревога будят мобилните системи за противовъздушна отбрана на Иран — те могат бързо да сменят позиции и да нападнат внезапно. Особено обезпокоителни са комплексите с електрооптични и инфрачервени системи за насочване, защото са по-трудни за откриване и неутрализиране.
Оказва се, че нещо ключово остава почти незасегнато: в източната част на страната значителна част от системите за противовъздушна отбрана остават почти недокоснати. Именно затова полетите на американски и израелски самолети в този регион са свързани с повишена опасност. И докато някои райони могат да бъдат контролирани временно, други остават капан за самолети и екипажи.
Колко безопасни са ударите над територията на Иран?
Решението да се премине към директни въздушни удари очевидно преследва цел — да се увеличи броят на поразените цели и да се нанесат щети с тежки, прецизни средства. Но дали печалбата от увеличения арсенал и натиск е по-голяма от риска за пилотите и самолетите? Въпросът виси в ефира като напрегнат въпрос, на който отговорът не е еднозначен.
Това не е просто техническа промяна — това е стратегическо решение, което разкрива две неща едновременно: намерението да се задълбочи удара и уязвимостта, която такъв подход носи. Комплексите с електрооптични и инфрачервени системи, мобилните установки и недокоснатите източни райони правят картината далеч от онова „пълно господство“, за което се говори в някои изявления.
Какво следва?
Историята ще покаже дали новият подход ще даде желания ефект или ще се окаже твърде рискован. Засега обаче фактите подсказват — вместо триумфална картина на пълен контрол, наблюдаваме по-сложна и опасна реалност, в която всяка стъпка към територията на противника увеличава рискa. Въпросът кой ще плати цената остава отворен, а напрежението в небето над Иран тепърва ще дава отражение в следващите ходове.
