Франция влезе в центъра на нов международен сблъсък за контрол над Ормузкия проток — и не го прави тихо. По информация от дипломатически кръгове, Париж е изготвил собствен проект на резолюция в Съвета за сигурност на ООН, който предвижда създаване на международна мисия за възстановяване на свободното корабоплаване в района. Но това е само началото на една разгорещена дипломатическа битка.
Какво се обсъжда в ООН
Проекторезолюция, подготвена от САЩ и Бахрейн, стои в основата на текущите разговори повече от две седмици. Гласуването обаче бе отлагано на няколко пъти — след сигнали от Москва и Пекин, че биха могли да наложат вето. В центъра е искането Иран да прекрати нападенията и поставянето на мини в Ормузкия проток — мярка, която според вносителите е необходима, за да се върне нормалното корабоплаване.
Кой пречи и какво означава това
Оказва се, че опитите на САЩ да прокарат текстът срещат сериозни прегради: Русия и Китай смятат предложението за твърде критично спрямо Иран и вече са блокирали подобен текст през април. Случайност ли е това? Тези икономически и политически интереси се срещат в ключов морски коридор, чието почти пълно блокиране вече доведе до рязко покачване на цените на петрола.
Дипломатически броячи и необичайни коалиции
Според двама европейски дипломати Вашингтон успял да събере подкрепата на близо 140 държави като съвносители — ход, целящ да затрудни евентуално вето. Но дори с тази масивна подкрепа Франция, въпреки че е постоянен член на Съвета с право на вето, засега не подкрепя документа на САЩ и Бахрейн. Това поставя Париж в деликатна позиция: от една страна натиск за действие, от друга — стремеж да избегне едностранчиви ходове.
Париж с алтернатива: мисия и нов текст
Френският президент вече обяви, че страната подготвя своя инициатива в ООН. Документът на Париж е част от усилия, водени съвместно с Великобритания, за създаване на международна мисия, която да гарантира свободата на корабоплаването — но само когато обстановката позволи и след консултации със САЩ и Иран. Това дава на Франция пространство да играе ролята на посредник и да формулира по-широко прието решение.
„Работим по международна мисия за възстановяване на свободното корабоплаване. Като постоянен член на Съвета за сигурност сме подготвили и проект на резолюция, който може да бъде обсъден, ако условията са подходящи“, каза говорителят на френското външно министерство Паскал Конфаврьо.
Какво стои зад отказа да се гласува сега
Париж е ясен: документът може да бъде внесен за гласуване, но само ако „условията позволят това“. Междувременно САЩ усещат трудностите — не защото подкрепата липсва, а защото ключови постоянни членове на Съвета имат категорични резерви. Това означава, че въпросът за Ормузкия проток ще остане в центъра на световната дипломация, докато не се постигне по-широк консенсус.
Заключението е просто и тревожно едновременно: контролът над Ормузкия проток остава основна пречка в опитите за прекратяване на конфликта, който според текста продължава вече три месеца между Израел и САЩ от една страна и Иран от друга. Докато корабите са блокирани и цените на енергията скачат, политическите маневри в ООН изглеждат като последния шанс да се върне спокойствието в един от най-важните морски коридори в света.
Ще успее ли френската идея да намери път в Съвета за сигурност? Или напрежението между големите сили ще го задържи в задкулисие? Отговорът ще дойде най-вероятно едва след поредните дипломатически маневри и консултации — и това прави историята далеч от приключила.
