Димитър Илиев хвърли светлина върху един от най-неудобните моменти в кариерата си – трансферът в ЦСКА, за който научил на практика при влизането на сцената. В отношенията с Локомотив (Пловдив) и последвалия престой при „червените“ той описва серия от объркани решения, треньорски текучества и лични компромиси.
Как му съобщиха новината
„Първото, което е — имаше интерес. Второто, което е — Галя Топалова беше пак обявила, че ще се оттегля, нещо от този сорт. Отиваме в София тогава да си взимаме някакви заплати, които ни беше забавила. И тя беше рожденичка, и аз влизам като капитан — букет, така, така… „Влизай сега, затваряй“ — вика: „Продадохме те на ЦСКА“.“
Илиев описва момента като абсурден: „„Продадохме те на ЦСКА?“ — питам: „Как? Как така не знам?“. „Е, вика, имаш ли нещо против?“. Казвам ѝ: “Като цяло — не, ама нали… хубаво е да знам и аз.”“
Преговорите и отказът да напусне незаконно
Футболистът обяснява, че е имало контакт и интерес от страна на ЦСКА, но той самият е отказал да разтрогне по своя инициатива: „Имам ли да взимам заплати. Казах на ЦСКА: “Вижте какво, по тоя начин от Локомотив няма да си тръгна. Имам да взимам заплати, но няма да разтрогна. Ако имате интерес, обърнете се към някой от клуба“.“
Тонът на Илиев е ясен — той е искал честна процедура и уважение към договора си, но обстоятелствата го вкарват в непредвиден обрат.
От Любо Пенев до Йоан Андоне: треньорските промени, които счупиха ритъма
Илиев признава, че началото приличало на нов шанс под ръководството на Любо Пенев, когото уважава: „Любо Пенев тогава беше събрал много млади български момчета. Аз него изключително много го уважавах и го уважавам.“ Но късметът обръща посоката бързо — Пенев напуска и идва Йоан Андоне, който според Илиев „още от първия ден ми показа, че няма да има особени намерения да оставам.“
Записаната поредица от смени на треньори превръща периода в трудно преживяване: „Но в първенството не тръгнахме добре — три мача, една точка, доколкото си спомням. Освободиха го и оттам стана едно текучество на треньори. Нито един от тях не ми даде шанс.“
Полусезон под наем и кратките проблясъци
След първоначалните неуспехи Илиев играе под наем в Миньор и описва полусезона като „нелош“. Връщането в ЦСКА довежда до момент на възход — Павел Дочев е треньорът, който му дава реален шанс и го пуска титуляр в предварителните кръгове на Лига Европа.
„Павел Дочев беше единственият треньор (той тогава беше станал лятото), който ми даде реално шанс в ЦСКА и имаше доверие в качествата ми. Бях титуляр всички мачове в предварителните кръгове на Лига Европа. Тогава имахме и доста голям шанс с жребия, влязохме в групите.“
Но малко дълговременни успехи следват — резултатите в първенството не се подобряват и моментът на стабилност изчезва.
Уроки и послание към младите
Илиев не прехвърля вината единствено на треньорите: „Не казвам, че е изцяло в тях причината, имам до голяма степен вина.“ От опита си той дава прост, но остър съвет към по-младите играчи — да не се поддават на суета и да работят търпеливо. „Когато нещо виждат, че през тяхната призма е несправедливо, че от суетене и от фасони никой не печели и трябва да си работят и да чакат момента, в който нещата се обръщат.“
Именно този период той описва като изпълнен с трудности: „И така, общо взето, си беше мъка този престой в ЦСКА.“
Какво остава да се види
В края на разговора темите остават открити — защо не се е наложил, какво е трябвало да направи при Андоне, защо съпругата му забранила трансфер в Индия и възможно ли е завръщане в Локомотив Пловдив. За всички тези детайли Илиев насочва към целия епизод от подкаста „Код Спорт“.
Този откровен разказ на капитана-парламентар поставя на дневен ред въпроса за прозрачността в трансферите и тежестта на треньорските решения върху кариерата на един играч.
