Тръмп отвърна с удар: нов, увеличен иск за 10 милиарда долара срещу в. Уолстрийт джърнъл, издателските му структури и двама журналисти. Това е повторен ход след отпадането на първата му жалба по процедурни основания — но тонът сега е по-остър и залозите са огромни.
В изменената искова молба Доналд Тръмп иска обезщетение от минимум 10 милиарда долара и описва публикациите като акт на грубо пренебрегване на истината или дори умишлено укриване на фактите. Адвокатите му настояват, че „ответниците безразсъдно са пренебрегнали дали клеветническите твърдения са верни и или умишлено са избегнали разкриването на истината“.
Какво точно е причината за делото
Ядката на спора е статия, в която се твърди, че на картичка за рожден ден, адресирана до покойния финансист Джефри Епстийн, се виждал подписът на Тръмп. Президентът и неговият екип категорично заявяват, че картичката е измислена. Спорът се върти около въпроса: има ли документ, който евентуално уронва репутацията му, или става дума за фалшификация, използвана в материал с тежки последици?
Кой е посочен като ответник
В иска са вписани множество имена: Рупърт Мърдок, издателската група Дау Джоунс енд Къмпъни, която издава вестника, медийната компания Нюз Корп и нейн изпълнителен директор Робърт Томсън, както и двама журналисти от изданието — Хадиджа Сафдар и Джоузеф Палацоло. Твърдението е едно — публикацията е нанесла „огромна“ финансова и репутационна вреда на ищеца.
Как реагира медиата и Белият дом
Дау Джоунс заяви, че има пълно доверие в строгостта и точността на материалите на Уолстрийт джърнъл и ще се бори срещу иска. Белият дом пък защити Тръмп, описвайки го като най-отворения и достъпен президент за медиите, с твърдение за разширен достъп до press-а по безпрецедентен начин. Двете страни вече са в позициите си — обвинение и категорична защита.
Какво е развитието в съда досега
Първият иск на Тръмп беше отхвърлен през април от съдия Дарън П. Гейлс от Южния окръжен съд във Флорида. Съдията прецени, че Тръмп не е изпълнил изискването за „действителна злонамереност“ — правният стандарт, прилаган към публични фигури, който изисква доказателство, че ответникът е публикувал неистинно твърдение, знаейки или трябва да е знаел, че то е невярно. Сега Тръмп връща битката с преработена жалба — и сново иска същата сумата.
Защо това дело има по-широк смисъл
Това не е изолиран случай. Тръмп води и други дела срещу медии като Ню Йорк таймс, Би Би Си и Де Мойн Реджистър. Критиците виждат в тези правни стъпки част от по-широка кампания за оказване на натиск върху медиите, докато неговите адвокати твърдят, че става дума за защита на честта и имиджа му.
Администрацията на Тръмп също предприе мерки за ограничаване на достъпа на пресата до федерални агенции и дори заплаши с регулаторни действия срещу критично настроени медии — ходове, които предизвикаха съдебни обжалвания от страна на самите медии. В този контекст исковете за клевета добиват политическо и институционално измерение, а не само личен спор между ищец и издател.
Какво следва
Сега съдебната битка ще продължи във Федералния съд в Маями, където предстои да се реши дали изменената версия на иска ще се задържи. Въпросите остават: ще успее ли Тръмп да докаже „действителна злонамереност“? Дали медийните компании ще защитят репутацията на своите журналисти и публикации? И най-вече — ще промени ли този процес начина, по който политиците и медиите воюват в съда и на публичната сцена?
Историята е далеч от приключване. Дуелът между голямо медийно издание и президент, поискал милиарди, обещава да поддържа напрежението още дълго. Кто ще излезе победител — предстои да разберем.
