Антониу Коща влезе в Сараево като човек със срокове и предупреждения. Посещението му е част от регионална обиколка, която ще завърши в Тиват на 5 юни, след спирки в Тирана, Скопие и Белград. Но това, което трябваше да бъде дипломатично посещение, прерасна в разгорещен публичен дебат за бъдещето на Босна и Херцеговина.
Какво каза Коща и какво стои зад думите му
След срещата с членовете на Председателството на БиХ Коща не скри тревогата си: според него съществува реална възможност за разширяване на ЕС — но само ако страните от региона изпълнят изискванията. Той напомни, че Черна гора и Албания водят в преговорите и прилагането на реформи, докато Босна и Херцеговина изостава.
Остра статистика: БиХ не е усвоила нито едно евро от близо един милиард евро безвъзмездни средства и изгодни заеми, които Европейската комисия ѝ предостави в подкрепа на реформите. Това е факт, който Коща връхлетя право в центъра на разговора — и причината за стряскащата оценка за забавяне.
Пътят към ЕС: близо, но все още далеч
„Пътят е труден, но резултатите могат да бъдат постигнати бързо“, каза Коща, призовавайки властите в БиХ да изпълнят вече поетите ангажименти. Той подчерта още: „Във времена на несигурност и икономическа нестабилност разширяването е не само възможност, но и стратегически интерес за Европа.“
Истината обаче е друга — макар през март 2024 г. страната да е получила зелена светлина за започване на преговори, оттогава БиХ не е приела два ключови реформени закона, поставени като предварително условие, нито е назначила главен преговарящ. Това са стъпки, без които започването на преговори остава в сянка.
Реакциите в залата: обвинения и противопоставяне
Денис Бечирович, председателят на Председателството на БиХ, призна забавянията, но заяви, че членството в ЕС и НАТО остава стратегическа цел. Той благодари на институциите на ЕС за подкрепата и посочи, че все пак има напредък през последните три години. Все пак призна: „Разбира се, динамиката не е на необходимото ниво.“
В ответ Бечирович отправи остра препратка към ръководството на Република Сръбска, обвинявайки го в „проруска и антиевропейска политика“, която според него действа по инструкции от Москва. „Трябва да го кажем открито и без заобикалки“, добави той — думи, които разпламениха спора.
Желка Цвиянович и искането за закриване на СВП
Членът на Председателството Желка Цвиянович влезе в пряка полемика с Бечирович пред Коща, отхвърляйки обвиненията към ръководството на Република Сръбска. Тя заяви, че нейната общност настоява за незабавно закриване на Службата на върховния представител (СВП) и вижда гаранция за оцеляването на БиХ единствено чрез вътрешен диалог. „По този въпрос ние имаме фундаментални различия“, упрекна тя Бечирович.
Коща и бъдещият върховен представител
В отговор на политическите разправии Коща хвърли светлина и върху друг критичен въпрос: начинът на назначаване на бъдещия върховен представител чрез Управителния съвет на Съвета за прилагане на мира трябва да отразява европейските амбиции на БиХ. С тези думи той ясно загатна, че Брюксел предпочита върховен представител с европейски профил, а не с американски подход.
Бечирович пък предупреди за рисковете от закриване на СВП — според него това би могло да доведе до опасна дестабилизация, която би застрашила целия регион.
Какво остава да се направи
Оказва се, че пред БиХ стои трудно, но ясно поставено предизвикателство: да приеме липсващите закони, да назначи главен преговарящ и да започне да усвоява обещаните средства. Без конкретни стъпки думите за „на няколко крачки“ рискуват да останат само лозунг.
Историята в Сараево показа едно нещо ясно — надеждите за европейско бъдеще са живи, но пътят е натоварен с вътрешни конфликти, обвинения и стратегически избори. И решаващият въпрос остава: ще изберат ли политиците да ускорят реформите, или ще оставят възможността да отиде встрани?
