Държавните рафинерии в Китай обмислят да възобновят покупките на ирански суров петрол за първи път от 2019 г. насам, съобщиха запознати източници. Решението идва на фона на облекчаване на американските ограничения, което прави възможни международни разплащания за иранския петрол.
По данни на Vortexa износът на ирански петрол скочи рязко до около 1,6 млн. барела дневно през последната седмица, след като в началото на юни бе едва 340 хил. барела дневно. Този внезапен ръст привлича вниманието на големите играчи в Китай и поставя въпроса дали страната ще промени досегашната си стратегия на доставки.
Проучванията вече са в ход
Засега независимите китайски рафинерии остават основните купувачи на ирански суров петрол, като повечето сделки се извършват в китайски юани. По информация на агенцията компаниите Sinopec и PetroChina проучват банковите, застрахователните и логистичните условия, необходими за подновяване на сделките с Иран.
Това не е просто намерение — зад кулисите се правят конкретни проверки на възможностите за разплащане и покриване на застрахователни изисквания. Облекчаването на ограниченията от САЩ изглежда отключва опции, които преди бяха трудноосъществими.
Ръстът на износа говори сам за себе си
Фактът, че износът на Иран е скочил до 1,6 млн. барела дневно, контрастира силно със ситуацията преди месец. Тази динамика поражда очаквания за по-активно присъствие на ирански суров петрол на световните пазари и внос към ключови клиенти в Азия.
Все пак настоящите покупки остават доминирани от независимите участници в Китай, които вече плащат в юани. Това показва, че операциите са адаптирани към нови финансови рамки и алтернативни платежни механизми, които намаляват зависимостта от традиционните канали.
Но възстановяването може да е бавно
Анализаторите не очакват бързо възстановяване на вноса въпреки засилените контакти. Основната причина е, че Китай разполага с достатъчни доставки от други традиционни източници като Саудитска Арабия, Ирак, Кувейт, Русия и Западна Африка. Тези доставчици осигуряват обем и вече установени логистични коридори.
Освен това вътрешното търсене на горива и нефтохимически продукти в Китай остава слабо, което намалява непосредствената нужда от спешно увеличаване на вноса от нов източник. Комбинацията от налични доставки и по-слабо търсене прави всяко решение за масови покупки по-премерено и разчетено.
Какво предстои
Оказва се, че бъдещето на иранските доставки към Китай ще зависи не само от политическите решения, но и от техническите възможности за разплащания и застраховане. Ако Sinopec и PetroChina приключат проучванията с положителен извод, това може да отвори път за по-големи транзакции в кратко до средносрочно бъдеще.
В същото време обаче наличието на стабилни алтернативни доставчици и слабото вътрешно търсене означават, че всяко възобновяване ще бъде стъпаловидно и внимателно планирано. Пазарът гледа, данните говорят — и засега балансът остава внимателно изчислен.
В този момент Китай проучва, Иран изнася повече, а глобалните геополитически промени дават пространство за нови сделки. Истината обаче е, че бързо и масово завръщане на иранския петрол в китайските държавни рафинерии изисква изпълнение на редица финансови и логистични условия — и всичко това преди да стане ясно дали купувачите ще решат да действат.
