Иван Иванов — настоящият наставник на Етър и бивш национал на България — не пести думите си. В откровено интервю той описва родния футбол като „монотонен“ и твърди, че футболистите „изостават във всеки един компонент“, като особено критичен е към спринтовата работа и тренировъчния процес.
В своята кариера Иван Иванов е играл за ЦСКА, Локомотив Пловдив, Партизан и Базел. Печели титлата на България с „червените“, два пъти титлата на Швейцария и два пъти титлата на Сърбия. Този опит е основата на острата му оценка за състоянието на играчите у нас.
Пряк и категоричен
„Гледах детайлно само мача с Исландия. На другите хвърлят по едно око. Това, което се случи с Исландия, го очаквах. Няма да съм приятен за голяма част от футболната общественост. Аз съм прям и си казвам нещата директно, без да се съобразявам с абсолютно никого“, заявява треньорът.
Той не крие недоволството си от начина, по който се подготвят съвременните играчи: „Българският футболист изостава във всеки един компонент. Може би най-големият е спринтовата работа.“
Проблемът: спринтове и повторни усилия
Иванов разяснява дефекта ясно и с примери: „Ние нямаме бавни футболисти, имаме бързи футболисти. При нас проблемът е, че не можем да правим повторни спринтове със същото качество. Може за една минута да ти се падне да направиш два спринта. Ти ще направиш първия качествено, но след 30 секунди трябва да направиш втори – нямаш кислород. Футболът в 21 век е динамика. Спринтова работа.“
Той добавя, че често играчите предпочитат „лесното“ и поддържат едно темпо, вместо да се учат на повторна мощ и смяна на интензитета: „Българският футболист избира винаги лесното – тичаш 10 километра, но с едно темпо. Тренировъчният процес е разликата“.
Монотонност и мърморене
„При нас българският футболист е монотонен. Футболистите почват да мрънкат, когато трябва да спринтират. Съобразяваме се с тях“, казва Иванов и припомня личния си опит в Русия, където физическите изисквания са били по-строги: „Имаше моменти, в които издържах до 60-ата минута. След това не можех да издържа.“
За децата и системата
Иван Иванов отделя внимание и на работата с подрастващите. Той похвали наборите 2004 и 2005 в Славия, които според него са били мотивирани и работливи: „На децата се виждаше, че им харесва. Говорихме за детайли – технически и тактически. Трябва много по-задълбочено да се работи с децата.“
Сравнявайки с Партизан, той отбелязва, че в Сърбия младите влизат в мъжкия футбол готови: „Тези на 16-17 години отговаряха на качествата на мъжете. Единствено може да изостават в някое единоборство, но ще се развият.“
Търпение и дългосрочна работа
Иванов не крие песимизма си към бързите решения и влиянието на ръководството: „Ръководителите са нетърпеливи и се засягат много. Иван Иванов ще има мачове, където ще пада по 0:3, 0:4, но моята цел е да науча футболистите. Президентът започва да се влияе от общественото мнение.“
Той признава, че промяната ще е дълга: „Трябват ни 10 години, за да се сменят поколенията. На мен няма да ми се получи и ще имам много тегави моменти в моята кариера. Защото футболистите не могат да понесат това, което искам, а аз искам това, което искат в Европа.“
Манталитет и примери
Иванов критикува и манталитета, който според него държи играчите на ниско ниво: „Българинът винаги избира по-лесното. Никога няма да избере по-трудното, което ако го направи, ще излезе на по-високо ниво. Това е манталитет на нашата нация.“
Отделя и конкретни играчи като пример: „Аз харесвам Филип Кръстев, но знаете ли кой е най-големият му проблем? За мен е топ ниво, но не е научен кога да взима правилните решения. Това е първото нещо, което трябва да научиш футболист с неговата динамика.“
Иван Иванов подрежда причините – липса на натиск в юношеството, недостатъчно треньори и анализатори в чужбина – и оставя ясното послание: промяната е възможна, но изисква търпение, работа и воля да се тръгне по трудния път.
