Франция излезе от рамките на политическата и икономическата увереност и се озова в ролята на слабото звено в Европа. Под ръководството на Еманюел Макрон страната се сблъска с рязко нарастване на държавния дълг, засилваща се политическа нестабилност и отчетлива загуба на доверие от страна на финансовите пазари. Правителството, лишено от парламентарно мнозинство, е принудено да гони спешно един единствен приоритет: да приеме нов бюджет, който да свие дефицита и да убеди инвеститорите, че Париж може да стабилизира публичните си финанси.
От амбиции към реалност
Началото на мандата на Макрон бе белязано от големи амбиции. Правителството успя да облекчи трудовото законодателство и да намали данъчната тежест за бизнеса — резултатите бяха видими: икономиката постигна растеж от над 2%, а нивата на безработица и бюджетният дефицит започнаха да намаляват. Това допринесе за усещането, че Франция може да бъде двигател на обновена и по-самостоятелна Европа.
Истината обаче е друга: първоначалният оптимизъм се оказа крехък и уязвим на вътрешни и външни шокове. Положителната тенденция бе прекъсната и вместо да затвърди успеха си, правителството влезе в спирала на нарастващи разходи и политически компромиси.
Когато улицата вземе реванш
През 2018 г. намерението за повишаване на акцизите върху горивата отключи масови протести на „жълтите жилетки“. Социалното напрежение принуди властите да направят рязък обрат: над 10 милиарда евро бяха отпуснати под формата на данъчни облекчения и допълнителни социални плащания, за да се тушира вълната от недоволство. Тези отстъпки обаче не бяха временни в смисъла на бързо връщане към строги публични финанси.
Държавните разходи останаха на високо ниво, а политическите сражения попречиха на навременните корекции. Последвалите решения показаха, че управлението предпочита стабилността на улицата пред остри, но болезнени реформи.
Политическа фрагментация и блокирани реформи
Политическата картина се влоши допълнително през 2022 г., когато коалицията около Макрон загуби абсолютното си мнозинство. Предсрочните избори през 2024 г. задълбочиха фрагментацията в Народното събрание и блокираха ключови законодателни инициативи за намаляване на дефицита. За да запази контрол и да избегне вотове на недоверие в разгара на бюджетните процедури, правителството бе принудено да прави сериозни отстъпки пред опозицията.
Тези отстъпки включваха замразяване на част от ключовите пенсионни реформи и удължаване на извънредния данък за големите корпорации — мярка, която първоначално беше представена като временна. На практика политическата необходимост да се запази правителството превърна краткосрочните решения в дългосрочен финансов товар.
Пазарите вече реагират
Реакцията на финансовите пазари не закъсня: доверието пада, а свободата на действие за бюджета се свива. Управлението трябва да балансира между стягане на публичните финанси и риска от ново обществено вълнение, което лесно може да ескалира в политическа криза.
„Последвалото разрастване на държавните разходи се дължеше основно на пандемията от COVID-19 и последвалата я икономическа и енергийна криза. Данните на Сметната палата на Франция показват, че антикризисните програми и икономическите стимули в периода 2020–2022 г. са стрували близо 190 милиарда евро. Защитата на домакинствата и бизнеса от енергийната криза наложи допълнителни разходи в размер на още около 72 милиарда евро.“
В капан на дълга и политическите сделки
Резултатът е ясно очертан: Франция плаща все по-скъпо за обслужване на огромния си държавен дълг. Пред правителството стои трудната задача да наложи фискална консолидация без да провокира нова вълна от протести или политически трусове. Ако бюджетът не убеди инвеститорите, цената на заемите ще расте още, а политическата възможност за маневри — ще намалява.
Париж трябва да демонстрира, че може да комбинира икономическа дисциплина с политическа стабилност. Дотогава Франция остава на ръба — с амбиции за водеща роля в Европа и с реалната тежест на нарастващите разходи и все по-малко подкрепа в парламента и на пазарите.
