За Доналд Тръмп ситуацията изглежда парадоксална. Той показва истинското си лице открито, но много западни столици все още отказват да направят очевидния извод: американската администрация вече не е надежден стълб на демократичния Запад, а действията ѝ все по-често обслужват интересите на противници на алианса.
Най-ясният пример дойде през последните дни: Белият дом е свързан с решение, което системно ограничава възможностите на украинската отбрана — военната модификация „Старшийлд“ на спътниковата мрежа „Старлинк“ е настроена да спира да работи при скорости над 160 км/ч. Това, според съобщения, намалява способността на Киев да удря дълбоко зад фронтовата линия и компрометира защитата на столицата срещу руски реактивни безпилотни апарати.
Последиците за Украйна
Ограничението на „Старшийлд“ не е техническа подробност — то има пряко човешко измерение. В интервю за Пиърс Морган Володимир Зеленски предупреди: „Това решение ще доведе до много човешки жертви. Хората ще загиват.“ На терен това означава по-малко възможности за удар по логистиката и командните пунктове на противника и по-голям риск за цивилни и военни.
В същата седмица Украйна преживя тежки руски бомбардировки без обичайните предварителни предупреждения от американска страна за цели и време на ударите. Макар от Вашингтон да отричат спиране на сътрудничеството, реалните действия говорят за значително отслабване на подкрепата.
Политическите ходове зад сцената
Ходовете на администрацията не спират до технологични ограничения. Вашингтон одобри внос на руски дизелови горива за около 4 милиарда долара — обем, който има ограничено значение за американския пазар, но е удобна финансова инжекция за руската военна машина. Към това се добави и поканата към Владимир Путин за срещата на Г-20 в личния голф клуб на Тръмп във Флорида — жест, който праща повече от прозрачно послание към Москва.
Журналисти и анализатори от години търсят обяснение за тази близост — дали става дума за лични интереси, финансови ползи, идеологически симпатии или компромати. Както бе отбелязано, ако президентът действаше като агент на Кремъл, поведението му трудно би се различавало от сегашното.
Реакцията в Европа и рискът от фалшиво спокойствие
За западните столици остава един логичен път: да консолидират и увеличат подкрепата си за Украйна, признавайки, че американската администрация на практика зае противоположната страна. Да се надяват единствено на промяна на настроенията в Конгреса е опасно. Дори евентуален успех на демократите няма да гарантира автоматично възстановяване на трансатлантическата сигурност — притиснат, Тръмп може да радикализира външната си политика, където президентските правомощия са най-широки.
Това задължава Европа да действа: да развие собствен отбранителен капацитет и да ускори военното производство, защото бутонът за изключване на зависими технологии остава в ръцете на Вашингтон.
Новият геополитически пейзаж
Анализаторите предупреждават, че светът навлиза в изключително рисков период. Както е посочено в едни от последните изводи, времето, когато континентът можеше да разчита безрезервно на чужда защита, отмина. Сагата със „Старлинк“ е показателен урок: зависимостта от американски софтуер и въоръжение крие уязвимости, защото контролът остава отвъд океана.
Накрая, британското контраразузнаване МИ5 определи Русия като „агресор номер едно“ и сочи повече от 150 потвърдени случая на саботаж срещу индустриални обекти в Европа между 2022 и 2026 г., както и сигнали за готвени покушения срещу висши мениджъри в отбранителния сектор. Тези данни дават допълнителен импулс на призива: Европа трябва да бъде готова да се защитава сама и да инвестира в сигурността си с нова решимост.
Времето за отлагане е свършило. Предстоящите решения за отбранителен бюджет и реформи в сигурността вече не могат да се отлагат — реалността е ясна и изисква конкретни действия.
