Сърбия получи едва 33 от възможни 100 точки — резултат, който я праща на 116-о място от 182 държави и територии. Това не е просто цифра: тя е с девет точки под световния среден и с 29 точки по-ниска от средната стойност за Европейския съюз. Резултатът е най-лошият на страната през последните двадесет години и рисува мрачна картина за държава, която видимо губи позиции в борбата с корупцията.
Какво се случи с рейтинга на Сърбия
Падането е брутално по мащаби: позицията е с 45 места по-зле спрямо най-доброто ѝ класиране преди десет години. За първи път Сърбия е оценена като най-лошата държава от региона на Западните Балкани — неочакван обрат, който поставя въпроси за институционалната устойчивост и политическите практики в страната.
Кой е пред и кой е след нея
За първи път Сърбия е зад Босна и Херцеговина, която този път е с 34 точки. В цяла Европа по-слабо оценени от Сърбия са само Беларус (31 точки), Турция (31 точки) и Русия (22 точки). Това подреждане кара да се замислим за тенденциите в региона и за факторите, които дърпат оценките надолу.
Не само числа: какви предупреждения правят експертите
„В няколко страни от Западните Балкани недостатъчните съдебни действия са една от основните пречки за успешната борба с корупцията“, отбелязват наблюдатели. Съдиите и прокурорите често стават обект на атаки от представители на правителството — факт, който допълнително ерозира доверието в правосъдието и блокира разследванията.
В Сърбия този проблем придоби и конкретно измерение: след разследване за предполагаеми злоупотреби с членове на правителството, Прокуратурата за организирана престъпност е в центъра на вниманието. Неманя Ненадич от „Трансперанси Сърбия“ коментира развитието по този случай, свързано и с министъра на културата Никола Селакович, обвинен във фалшифициране на документи по делото за Генералния щаб на някогашната югоармия. Историята придобива човешки измерения — обвинения, институционални сблъсъци, илюзия за безнаказаност.
Как се измерва този индекс
Индексът за възприятие на корупцията обединява данни от 13 независими източника и оценява възприятието за корупция в публичния сектор в 182 държави и територии. Точките варират от 0 до 100, където 100 означава „без корупция“. Така цифрата 33 за Сърбия не е просто оценка — тя е индикатор за системни проблеми.
Къде е върхът и къде е дъното
На другия полюс се нареждат държави с много високи оценки — лидери са Дания с 89 точки и Финландия с 88. В дъното пък са страни като Сомалия и Южен Судан, с по 9 точки. Така глобалният контекст очертава мащабите: от световните образци на прозрачност до държави, в които корупцията е дълбоко вкоренена.
Тази класация хвърля светлина върху структурни слабости и политически напрежения. За Сърбия резултатите са предупреждение: загубата на позиция не е само статистика, а признак за пропукване в институциите, които трябва да гарантират справедливост и отчетност. Какви ще са следващите стъпки — дали ще последват реални реформи, разследвания и наказания, или ще има още отлагане и политически игри — остава да се види.
