„Докато съм на бялата земя ще твърдя, че това момче, което в момента търпи две доживотни присъди е невинно. Това е моето абсолютно професионално разбиране по това дело. И това е една от най тежките съдебни грешки в българската правосъдна система“.
Това са думите на адв. Димитър Марковски – изречени без дипломатични формули, директно и тежко като присъда. Известният юрист не ги каза в съдебна зала, а в популярния крими подкаст „На гости“ на братята Ано и Ванката, където коментарите му разтърсиха дискусията около делото „Белнейски“.
Професионална оценка, която разпалва въпроси
Марковски не оставя място за двусмислие: според него присъдата срещу Лазар Колев, който изтърпява две доживотни, е резултат от една от най-тежките съдебни грешки. Това твърдение звучи като предизвикателство към цялата доказателствена конструкция, изградена в процеса за убийството на сестрите Христина и Росица Белнейски.
Оказва се, че делото е било „напасване на доказателства“, както самият адвокат го описва, и в студиото веднага прозвуча паралелът: „като на Петрохан“ — намек за модели на работа, които не са случайни и които създават съмнения…
Перлата в короната на обвинението
„Перлата на това за което беше осъден Лазар Колев беше свидетелското показание на един затворник, който има завидно криминално минало и очевидно очаква такова в бъдеще“, казва Марковски, цитирайки биографията на Владимир Славов — Иширковеца. Тези думи очертават централна фигура в делото: човек, чиито показания стоят в основата на осъждането.
Според адвоката Иширковеца пред разследващите твърди, че Лазар Колев му се изповядал в килията за извършеното убийство. Това признание, ако се приеме без резерва, става ключът, който заключва делото. Но Марковски поставя под въпрос стойността на този ключ.
Какви са съмненията?
Адвокатът припомня и други детайли от биографията на основния свидетел, които според него трябва да алармират всяка присъдена тежест: човек, който е бил килиен работник и чиито действия предизвикват сериозни въпроси относно достоверността му. Марковски посочва един детайл, който дава идея за какъв род личност става дума — свидетел, замесен в криминални действия и дори в посегателство срещу служител на правосъдието с използване на взривно устройство в автомобила му.
„Този човек си беше килиен работник и само ще кажа нещо, един детайл: беше сложил взривно устройство в колата на един окръжен прокурор… Имайте си на представа за какъв човек“, казва адвокатът, като с това обрисува опорните точки, върху които е изградена голямата конструкция на обвинението.
Хилядите разпитани и големите пропуски
Марковски описва делото като мащабно: „по което са разпитани 8 хиляди човека“. Това не е статистика, а аргумент за сложността и трудността при формирането на истината. Според него именно в този лавиринт от разпити и доказателства са допуснати множество пропуски — правни проблеми, въпроси за годността на доказателствата и оперативни слабости.
Това поражда опасен въпрос: колко от тези разпити и доказателства са всъщност консистентни и достоверни? И колко от тях просто целят да запълнят празнини в разследването?
Профилът, който направи Лазар удобен
В заключение адвокатът излага своята рязка теза: профилът на Лазар Колев — човек с предишно престъпно минало — е бил „идеален“ за разследващите, когато целта е да се намери някой, когото да осъдят. Това не е нейтрално наблюдение; то подрежда пъзела в мрачна картина, в която личната история на обвиняемия лесно може да бъде използвана срещу него.
Истината, според Марковски, обаче е друга. Думите му звучат като призив за допълнителни проверки, за преразглеждане на доказателствата и за внимание към свидетелства, които изглеждат удобни, но не непременно верни.
Делото „Белнейски“ продължава да вълнува общественото внимание — и тези тежки думи от устата на опитен адвокат поставят на дневен ред въпроса: кой всъщност държи ключа към истината?
