Александър Александров направи равносметка след болезненото отпадане на ЦСКА 1948 от Лигата на конференциите — тимът падна с 1:2 от Панатинайкос и напусна турнира в третия квалификационен кръг. Наставникът не скри смесените си чувства: гордост от играта, но и тъга за изпуснатата възможност.
„Искам да поздравя момчетата. Просто една грешка в защита през продължението доведе до победата на Панатинайкос“, каза Александров и подчерта, че именно този пропуск е решил срещата. Той посочи, че отборът е търсил активна игра и натиск, но един гол повече е трябвало да ги прати напред.
Играта и шансът, който не беше материализиран
Треньорът обясни, че целта е била да се играе футбол, да се пресира и да се създават положения: „Опитахме се да играем футбол, да ги пресираме, да създаваме ситуации. Просто трябваше да вкараме един гол повече.“
Александров не пести похвалите към отбора за създадените положения, но бе категоричен — срещу такива съперници ситуацията трябва да бъде решавана в мрежата: „Много положения създаваме срещу такива съперници, които трябва да си ги вкарваме. Няма как да биеш без да вкараш. Трябва да работим върху това, за да може да реализираме повече голове.“
Реализмът и уважението към противника
В речта си Александров съчета похвала с реална преценка за силата на съперника: „Футбол е, стават грешки. Но да не омаловажаваме и Панатинайкос. Това са класни футболисти, нормално е да създават ситуации.“
Той изтъкна дисциплината в защита и опита да държи атакуващ стил: „Целият отбор играе добре в защита и се опитва да играе в атака.“ Тонът на треньора бе ясен — уважение към противника, но и критичен поглед към детайлите, които са стрували продължаването в турнира.
Планът нататък: амбиция и развитие
Въпреки разочарованието, Александров не губи вяра в проекта: „Доволен съм и от двата мача. Оттук нататък следва това да продължим по нашия път, да развием отбора, да се борим за челните места и да излизаме за победа.“
Той подчерта, че футболистите имат самочувствие и амбиция за първото място: „Хубаво е, че футболистите имат самочувствие и амбиция за първото място. Всички искаме да завършим на най-високото стъпало. Имаме силите да се борим за челните места.“
Двоен вкус — гордост и тъга
Заключението на наставника беше смесено и директно: „Много добро представяне. Малко не ни достигна да продължим в следващия етап. Не трябва да сваляме гарда. Разочарован съм. От една страна съм щастлив, че играхме добре, но има тъга, защото имаше шанс да продължим“, заяви Александров.
Тези думи обрисуваха емоционалния баланс в лагера на ЦСКА 1948 — увереност в качествата и едновременно горчивина от пропуснатата възможност. Пред отбора остава задачата да превърне създадените ситуации в голове и да продължи борбата за високи позиции в следващите битки.
