Аспарух Никодимов, сребърен медалист от Олимпийските игри в Мексико Сити и легенда на ЦСКА, оцени работата на Маркус Гиздол след убедителната победа с 3:0 в дербито срещу Левски. Бившият халф и треньор открито заяви, че гледа оптимистично на случващото се в Борисовата градина.
„Победата в дербито винаги е значела много – и за фенове, и за отбора. Още повече, когато е постигната с такъв резултат“, каза Никодимов и добави: „Щом постига победи, значи Гиздол си върши добре работата, не бих искал да изпадам в детайли. Гледам с добро око на случващото се в клуба.“
Победата, стадионът и очакванията на феновете
Парото не подмина и инфраструктурните промени в клуба, които според него вече дават резултат. „С новия стадион се положиха основите, ЦСКА заслужаваше и трябваше да има стадион, който да отговаря на съвремието и на марката ‘ЦСКА’.“ За Никодимов най-важното за привържениците остава шампионската титла: „Да се надяваме, че в края на сезона тя ще се завърне при нас.“
Той подчерта и значението на представянето в класирането като мерило за успех: „От значение е и Европа, но най-важното за всеки фен е, когато погледне в класирането да види ЦСКА пред Левски, Лудогорец, Славия.“
Селекцията като ключов фактор
Никодимов бе прям относно бъдещите нужди на отбора: „В крайна сметка те четат, коментират си, не е много добре да се изтъква този или онзи. Всички играят, всички се раздават – от вратаря до централния нападател. Важно е каква селекция ще се направи зимата, защото един треньор, колкото и да е добър, без добри футболисти няма как да направи нещо значимо.“
Тонът е ясен: тренировъчната работа и резултатите са важни, но без качествена селекция напредъкът може да бъде ограничен.
За Майкъла: безстрашен и ключов човек в отбора
Никодимов отдели време и да припомни заслугите на бившия футболист Георги Илиев — известен като „Майкъла“. Той реагира на „разни съмнения относно ролята на Георги Илиев едно време“ и ги отхвърли като плод на невнимание или забрава у по-младите.
„Майкъла беше изключително полезен и важен за ЦСКА. Беше титуляр във всички европейски мачове. Истина е, че ‘изяде’ Йън Ръш от Ливърпул. Той това го умееше отлично – залепяше се за най-опасния от противниковия отбор и го ‘обезвреждаше’.“
Никодимов описва Майкъла с ярки детайли: „Майкъла беше безстрашен – и срещу Пеле или Кройф да го бях хвърлил, нямаше да му трепне окото. Техниката не му спореше, даже бих казал, че беше на ‘вие’ с нея (смее се), но имаше заставане, имаше отскок, което го правеше много добър в играта с глава, беше с бърза и голяма крачка, което не позволяваше на такива като Ръш да си правят каквото искат, и със своите дълги крака правеше шпагати от по два-три метра. Беше опорен полузащитник, слагах го да играе пред Джеки, посрещаше най-добрия от съперника и беше много ценен.“
Насадената култура на отборна игра
Никодимов отново акцентира върху колективния дух: „Не бих желал да откроя един футболист конкретно. Това е колективен спорт, а и не е много полезно да се хвали само един или двама от играчите.“ За него успехът идва от общото усилие, от вратаря до нападателя, и от правилните решения през зимния трансферен прозорец.
Заключението е ясно и решително: победи като 3:0 дават сила и надежда, но устойчив успех ще дойде само с добра селекция, силна стратегия и запазване на колективния дух, който легендите на клуба винаги са ценили.
