България отчита най-голям годишен спад на цените на природния газ за домакинствата в Европейския съюз — 14,5% през първото полугодие на 2026 г., показва официалната статистика на Евростат. Средната цена в съюза е 0,11 евро за киловатчас, което поставя българската промяна в контекста на общия спад на пазара.
Какво показват числата
Спадът от 14,5% е най-големият сред страните в ЕС за периода, посочват данните. В същото време пазарните сигнали не са еднозначни: газът на „Газов хъб Балкан“ се котира на 88,81 евро, а фючърсите на TTF доближават психологическата граница от 100 евро. Това създава контраст между поевтиняването на цените за домакинствата и нестабилността на пазара на едро.
Хранилището в Чирен е запълнено на 83,46% — ниво над средното за Европа — което дава относително буфер пред евентуални рязани смени в доставките. Все пак тези резерви не изключват политическия и търговски натиск в следващите месеци.
Вътрешно напрежение и искания за поскъпване
В тази динамична картина „Булгаргаз“ внесе искане за драстично поскъпване на газа — 34% за ноември. Ходът разпалва дебати и всява тревога сред битовите потребители, които тепърва ще усетят ефекта на ценовите решения.
Критиките не закъсняха. Еленко Божков категорично предупреди: „Топлофикация София“ ще фалира „Булгаргаз“, ако продължава така. Това остро изказване очертава потенциални ефекти върху топлофикационните дружества и веригата от доставки до крайните потребители.
Пазарът реагира преди домакинствата
Фючърсите и цените на хъбовете подсказват, че натискът върху цените може да остане и през следващите месеци. В същото време запълнените подземни газови хранилища се явяват ключов аргумент в дебата за това дали ще има реално покачване при потребителите или държавните и енергийните регулатори ще потърсят мерки за смекчаване.
Други водещи теми на фона на енергийните сътресения
Междувременно страната и регионът са обхванати от поредица тежки събития и политически срещи: убийство в Русе след смъртоносен побой между бездомници, делегация от Европейския парламент на посещение в България заради ескалацията в Черно море и среща на Бойко Борисов с делегацията, с призива, че Черно море не е място за геополитическо лавиране. На политическата сцена вниманието остава обърнато към битката между Гюров и Йотова преди решаващия вот в неделя.
В международния план акцентите включват обвинения от Румъния към Русия заради пожар в Брашов, подновени удари на Украйна по руски рафинерии след пауза, и призив от Пентагона към европейските съюзници да смекчат тона спрямо Русия. В други новини: влакова катастрофа в Испания с информация за скорост поне 160 км/ч, визита на Мерц на границата между двете Кореи, дипломатическия процес от Маскат и растящата заплаха от дронове и изкуствен интелект в Северна Корея.
Какво следва
Истината обаче е друга: докато домакинствата в България се радват на отчетеното намаление, искането на „Булгаргаз“ за рязко повишение и международният контекст на напрежение правят картината нестабилна. Пазете се за официални решения и регулаторни реакции, които ще определят дали отчетеният спад ще се задържи и какъв ще бъде реалният ефект върху сметките за отопление и газ през идващите месеци.
