„Действията, предприети днес от страна на бащата на Ники във връзка с тялото на нашия син, са извършени изцяло против моята воля и без моето съгласие!!!“ — думите на майката Ралица Асенова стигнаха до социалните мрежи като взрив. В краткия, но зареден с емоция пост тя описва как е научила, че бащата е прибрал тялото на 22-годишния Николай Златков, без да й каже и без нейно одобрение.
Около трагедията остават тежки въпроси. Николай бе открит мъртъв в кемпера край Околчица заедно с Ивайло Калушев и 15-годишния Александър — факт, който майката припомня като част от цялата болка и нуждата от разследване. Решението на бащата да вземе тялото, според Асенова, възпрепятства възможността за пълна и независима проверка на обстоятелствата.
Какво означава това за разследването
Асенова не крие: тя иска само едно — истината да бъде напълно разкрита. За нея това означава всички детайли около смъртта да се изяснят „по безспорен начин, включително чрез независими и безпристрастни експертизи“. Ако тялото бъде преместено или контролът над доказателствата бъде ограничен, възможността за такива процедури може да бъде сериозно затруднена.
Този конфликт между родителите превръща траура в институционален въпрос: кой има думата, кога и как ще се проведат експертизите, и кой ще гарантира обективността им. Майката настоява, че не е давала съгласие и е молила бащата „многократно… да не взима тялото на Ники и да ме подкрепи в борбата ми за истината“.
Декларация, която пази паметта
В своята позиция Асенова изтъква и моралния аспект: „За мен това поведение представлява предателство както към търсенето на истината, така и към паметта на нашия син.“ Тя припомня какви ценности е носел Никoлай — стремеж към Истина и Свобода — и обещава да продължи борбата „до край за това му право“.
Тонът в публикацията й е не само обвинителен, но и защитен: майката се чувства задължена не само към своя син, но и към всички „убити на Петрохан и Околчица“ — обобщение, което придава на искането ѝ за разследване и обществено значение.
Кой ще отговори за решенията?
В текста ясно личи объркването и болката: „До този момент не са ми ясни мотивите, поради които той е избрал да постъпи по този начин.“ Асенова описва постъпката като неочаквана и като предателство — дума, която тежи особено много в контекста на загуба и търсене на отговори.
Риторичният въпрос „Защо?“ виси над всяка следваща стъпка. Какво е накарало бащата да действа самостоятелно? Станаха ли процедури ускорени, опити за затваряне на въпроси, или става дума за лични мотиви, които майката не разбира? Тези въпроси остават без отговор в самото съобщение, но именно те дърпат читателя напред.
Последните думи на майката
В края на своя пост Асенова отправя и директно послание: „На т.нар. баща на Ники само искам да кажа, че истината за убийството на Ники няма да бъде погребана заедно с него.“ Тези думи звучат като закана, но и като обещание — обещание за непримиримост към мълчанието и към всяка форма на препятствие пред разкриването на фактите.
Разказът, изпълнен с емоция и обвинения, рисува картина на семейно разделение в момент, в който най-важното би трябвало да бъде изясняването на причините за смъртта. Историята остава отворена: майката продължава да настоява за независими експертизи и пълно разследване, докато мотивите зад решението на бащата — да вземе тялото и да действува без нейно знание — остават неясни.
Към днешна дата истината, която Ралица Асенова търси, е единственото, което може да донесе яснота и спокойствие. Докато не бъдат направени независими проверки и не се отговори на въпросите, напрежението и подозренията ще продължават да тегнат над тази трагедия.
