Американският финансов министър Скот Бесънт заяви в интервю за „Фокс Бизнес Нетуърк“, че покупките на ирански петрол от страна на Китай са паднали с около 40 процента. Според него комбинация от американски санкции и пазарни фактори е довела до рязък спад, който вече оказва пряк натиск върху иранския режим.
Какво каза Бесънт
„Наложихме санкции на китайските… така наречени рафинерии „чайници“, които са частна собственост, и наблюдаваме значителен спад в покупките им на ирански петрол“, каза американският финансов министър. Той уточни, че китайците като цяло, „поради цените и поради факта, че разполагат с много голям стратегически петролен резерв, са намалили покупките си на суров петрол през последните няколко месеца с около 40 процента, а това оказва пряк натиск върху иранския режим“.
Тонът в изявлението е ясен и целенасочен: санкциите срещу малки, независими преработватели и икономическите условия са основните причини за спада. Бесънт представи данните като резултат от съвместни действия и въздействие върху пазара.
Кой са „чайниците“ и защо са важни
Така наречените рафинерии „чайници“ са малки, независими нефтопреработвателни предприятия, разположени предимно в китайската провинция Шандун. Въпреки скромния си мащаб, те са релевантни за потоците на ирански петрол, тъй като често работят с по-малки партиди суровина и могат да осигуряват гъвкав пазар за източници извън официалните държавни канали.
Намаляването на покупките от тези рафинерии, както посочи Бесънт, оказва ефект върху доставките и приходи, които понася иранският режим. Комбинацията от по-високи цени и налични запаси в стратегическия резерв на Китай обяснява част от това поведение на пазара.
От търговската битка към отговорните мерки
В интервюто Бесънт не се спря само на Иран и Китай. Той отправи остра критика към Канада, обвинявайки я в „силно дискриминационно“ отношение по отношение на млечните продукти. „Това всъщност е просто реципрочност спрямо това, което те направиха на нашите велики американски компании“, каза той, визирайки ответните мерки на Отава.
Бесънт коментира и обявените вчера 50-процентови мита върху вноса на голям брой канадски стоки, като заяви, че новите ставки представляват „реципрочност“ и са в отговор на търговските мерки, предприети от Отава по отношение на американските млечни продукти, алкохол и напитки. Президентът Доналд Тръмп обяви в понеделник новите мита върху канадски стоки на стойност близо 20 милиарда долара в отговор на ответните мита, наложени от Канада върху вноса на американски автомобили, стомана, алуминий и алкохолни напитки, както и високите ставки за млечни продукти.
Тонът на администрацията според Бесънт е реципрочен: действията срещу канадски стоки са отговор на наложените ограничения върху американски фирми и продукти. По думите му тази политика е част от по-широк набор мерки, които целят да защитят американския бизнес и да отговорят на търговски бариери.
Какво остава на масата
Изказванията на Бесънт очертават линия на натиск — едновременно търговски и санкционни — която според американската администрация има конкретен ефект върху международните пазари и доходите на режими като иранския. Намалението с около 40 процента в покупките от Китай, ако бъде потвърдено от други данни, е сериозен удар, който подчертава възможностите на санкционната политика и на пазарните механизми да променят енергийните потоци.
В краткосрочен план коментарите очертават растящото напрежение в търговските отношения между САЩ, Канада и Китай, както и възможните геополитически последици от редица мерки, предприети през последните седмици.
