Блокираните българи в Салала живеят в сянката на неизвестността. „Сега още нямаме никаква конкретна информация за обратен полет“, казва Мариян Кирилов, чиито думи рисуват картина на напрежение и изчакване. Всеки ден тук започва по един и същ начин: закуска, разговори, надежди за новини и пак чакане.
Как изглежда ежедневието на групата
Той и семейството му са част от организирана група туристи. „Ние сме тук на организирана почивка от туроператор. Фирмата има представител тук заедно с нас, който обаче е в друг хотел. Поддържаме постоянна връзка с него“, обяснява Кирилов. В хотела, където са настанени, има девет българи, а цялата група в Салала наброява около 75 души. За координация са създали чат група — малък остров на организация в море от неизвестност.
Дните минават в рутината на очакването. „Сутрин закусваме, след това очакваме информация какво ще се случи. Към 12 часа трябва да презаверим картите си за стаите и след това може спокойно да се разхождаме из комплекса“, разказва Мариян. Въпреки напрежението, условията са сравнително добри: „Имаме подслон, храна, условията са нормални. Под напрежение, но без проблеми“, допълва той.
Противоречива информация и постоянна готовност
Най-голямото притеснение на групата е противоречивата информация. „Основното ни притеснение е, че получаваме разнопосочна информация от него и от медиите в България“, споделя Кирилов. От една страна идват слухове за изпратен самолет от България, от друга — твърдения, че на място вече има самолет, но той „не може да излети, защото няма коридор“.
От началото на кризата туристите живеят в постоянна готовност: „От първи сме в готовност – със събрани куфари и чакаме някаква информация“, казва той. Туроператорът удължава престоя за своя сметка, а от туристите не са изисквани плащания — факт, който поне частично смекчава напрежението.
Хората около тях заминават, а те остават
Летището в района оперира частично. „Има вътрешни полети и няколко международни през последните два дни. Туристи от други държави, като Полша и Чехия, си заминаха от нашия хотел. Тоест, оперира летището, но това, което постоянно получаваме като информация, е, че няма коридор“, обяснява Мариян. Тези противоречия оставят усещането за хаос: някои успяват да тръгнат, други — остават в изчакване.
През залите и плажовете на комплекса се носи необичаен ритъм — хора, които би трябвало да са в отпуск, стоят със събрани куфари, готови да тръгнат във всеки момент. В същото време те се разхождат, ходят на плажа и се опитват да запазят нормалността, докато невидимата заплаха за въздушните коридори държи съдбата им в заложници.
Неизвестността като най-голям враг
„Живеем сравнително добре. Тук е спокойно. Настанени сме в хотела. Но от друга страна се притесняваме поради неизвестността кога ще се приберем обратно“, признава Мариян Кирилов. Тези думи показват сърцето на проблема — не липсата на удобства, а липсата на яснота.
Какво ще се случи следващите дни? Ще бъде ли открит коридор, ще излети ли самолетът от България или ще продължи пъзелът от противоречиви съобщения? За групата в Салала отговорите остават заключени зад глуха врата. Междувременно те живеят ден за ден, пазейки куфарите си до ръка и очаквайки проблясък от информация, който да прекъсне това чакане.
