Масовите протести във Франция ескалираха в дни на насилие, палежи и грабежи, които поставиха властите под силен обществен и политически натиск. Писателят и журналист Божидар Чеков директно определи ситуацията като „гражданска война“ в ефира на NOVA и призова за решителни мерки.
Организаторите сочат, че над 800 000 души са участвали в шествията през уикенда. По официални данни задържаните са над 2400, а близо 1000 полицаи са ранени — седем от тях в тежко състояние. Нов централен протест е насрочен за 5 ноември.
От TikTok до улиците: как започна вълната
Недоволството започва с призив в TikTok на 7 септември от млад мъж срещу поскъпването на горивата. За масово начало организаторите избраха 17 октомври, съвпадащ със старта на есенните ваканции. Впоследствие в протести се включиха синдикати, земеделци, ученици и студенти, недоволни от условията в учебните заведения и от социалните проблеми.
Демонстрациите бързо прераснаха в сцени на разрушение — групи от по 200–300 маскирани младежи нападат институции и търговски обекти. Сред тежко засегнатите сгради е историческото кметство в Лимож, където при пожар камбанарията се е срутила.
Чеков настоява за крайни мерки
„Това, което става, за мен е гражданска война. Тя ще продължи още повече, ако Льо Пен вземе властта, а тя няма как да не я вземе, защото хората искат ред“, заяви Чеков. Той предложи поредица от стъпки за въвеждане на ред: първо извънредно положение, след това военно положение, защото „армията няма да задържа побойници – тя стреля“.
Писателят също разкритикува президента Еманюел Макрон, като отбеляза, че в нощта на най-тежките погроми държавният глава е бил на концерт със съпругата си, а след това е предприел пътуване към Близкия изток. Чеков посочи и системни проблеми: злоупотреби в социалната и здравната система, които създават тежко финансово бреме за страната. Въпреки това той остана оптимист за дългосрочното бъдеще на Франция, подчертавайки, че държавата е богата и обществото има воля за ред.
Две лица на вандалите
Стефан Манов, секретар на Френско-българския форум, разграничa две различни групи сред участниците във вандалските прояви. Първата, според него, са крайнолеви, анархични ултраелементи близки до орбитата на Меланшон, чиято идеология е антифашизмът и които атакуват символите на държавата като кметствата.
Втората група са младежи от т.нар. поколение „6-7“ в социалните мрежи — хора с недостатъчна интеграция и асимилация, мотивирани повече от разграбване на магазини за луксозни марки, дрехи и електроника, отколкото от идеологически цели.
Политическа несигурност и икономически натиск
Манов посочи още, че след разпускането на парламента през 2024 г. правителството няма парламентарно мнозинство, което задълбочава политическата несигурност. Това се случва на фона на сериозни финансови проблеми, посочени от наблюдателите и цитирани в коментарите на гостите в предаването.
Наблюденията за масовите арести, стотиците ранени униформени и разрушенията по градовете рисуват картина на държава, изправена пред тежко изпитание. Нова вълна от протести на 5 ноември ще покаже доколко напрежението може да бъде овладяно или ще доведе до още по-строги мерки и изключителни решения от властите.
