Държавната агенция „Разузнаване“ (ДАР) е уличила свой важен агент и служител в корупционно поведение и многогодишно криене на доходи и имущество, става ясно от годишния доклад на агенцията за 2025 г., който в момента чака приемане от правителството и Народното събрание. Откритите несъответствия са резултат от вътрешна проверка и са описани детайлно в документа.
Инспекция и първите находки
При инспектора на ДАР са постъпили данни за корупционно поведение на служител на агенцията, които са били открити по време на вътрешна проверка, извършена по друг повод. В хода на производството са били разгледани декларациите на въпросния агент за период от няколко години, като проверката е установила значителни разлики между декларираните сведения и събраната служебна информация.
„Установени бяха сериозни несъответствия между декларираните данни и служебно събраната информация, както и голям брой недекларирани данни и обстоятелства, пряко свързани с доходите и имуществото на служителя. Случаят е от компетенциите на НАП“, пише в доклада на ДАР.
От обвинение към компетентни органи
Документът ясно посочва, че заради констатираните несъответствия случаят не остава само в рамките на агентурните проверки, а е предаден на Националната агенция за приходите. Така ДАР прехвърля отговорността за по-нататъшни действия и евентуални данъчни или наказателни мерки на компетентния орган.
Одитът обхваща няколко години декларации и служебни данни, което показва, че проблемът не е еднократен инцидент, а дългосрочна схема от недекларирани доходи и имущество, твърди докладът.
Ролята на инспектора и миналото на службата
Фигурата на инспектора, който е повдигнал случая, беше въведена преди няколко години след серия от проблеми с харченето на служебни и агентурни средства. Тези предишни проблеми доведоха до наказателни дела, включително срещу ръководители на службата, и доведоха до затягане на вътрешния контрол.
Сега инспекторът, освен координацията и обобщаването на резултатите от извършените проверки, е изготвял докладни записки, становища и предложения до председателя на Агенцията по различни теми в обхвата на контролната си дейност. С тези материали той е уведомявал за „констатирани слабости и неефективност при взаимодействието между отделни структурни звена в Агенцията и по повод действия на конкретни служители“.
Проблемите в правната рамка
Докладът на ДАР не спира само до конкретния случай на агент и служител. В документа агенцията изразява сериозна загриженост за правната уредба, която регулира функционирането на системата за национална сигурност. Заради това ДАР е предлагала промени в редица закони и подзаконови нормативни актове.
Сред посочените нормативни актове са Законът за противодействие на тероризма, Законът за защита на класифицираната информация, Законът за специалните разузнавателни средства, както и Законът за противодействие на корупцията. По думите на агенцията липсите в регулациите затрудняват работата ѝ и контрола върху служебното и агентурното поведение.
„Към настоящия момент не са предприети действия по осъществяване на промени в посочените нормативи“, отбелязват от разузнаването, подчертавайки, че без законодателна корекция слабостите ще останат трудно поправими.
Какво следва
Годишният доклад на ДАР за 2025 г. вече е внесен за обсъждане — предстои правителството и Народното събрание да го приемат и да реагират по съдържащите се в него предложения. Междувременно конкретният случай е насочен към НАП, което означава, че следващите стъпки ще включват проверка и евентуални действия от приходната агенция.
Историята показва, че вътрешните проверки в службите могат да разкрият и дълго прикривани практики. Докладът на ДАР хвърля светлина върху една такава практика и поставя въпроса за адекватност на правната рамка и ефективността на вътрешния контрол в агенцията.