Дъщерите на бизнесмена и президент на Ботев (Пловдив) Илиян Филипов споделиха в социалните мрежи публикация, с която се сбогуват с баща си. В пост, разпространен в Instagram, Николета Филипова описва мъжа, който е загубила, като човек, винаги търсещ справедливост и подкрепящ близките си.
Според текста в публикацията президентът на Ботев (Пловдив) беше убит в ранните часове на 30 септември (сряда). В публикувания материал Николета изразява благодарност към баща си и припомня как той е помагал на много хора без да очаква нещо в замяна.
Думите, които разкриха личната страна
Николета избира да говори от първо лице и споделя лични спомени, в които бащата е централна фигура. В поста й четем откровени признания: „Благодаря ти. Благодаря ти не само от мое име, а и от името на всички хора, на които някога си помогнал, подал си ръка или си се отзовал, когато са имали нужда.“
Тя продължава с описание на характера му: „Благодаря ти, че беше такъв човек. Някои хора не те харесваха, други ти се възхищаваха, но малко хора наистина те познаваха. Малко хора знаеха какъв беше ти всъщност.“ Тези редове рисуват образ на човек, чието истинско лице е било известно само на кръг от близки и приятели.
Памет, уроци и обещания
Постът обръща внимание и на уроците, които бащата е предал: „За мен ти винаги ще бъдеш моят най-голям пример, моята опора и човекът, който винаги вярваше в мен. Ти беше човекът, който вярваше в мечтите ми дори в моментите, в които аз самата се съмнявах в тях.“ Николета поставя акцент върху трансформиращото влияние, което той е имал върху нея и останалите.
Тя обещава да продължи напред и да пази всичко, което му дължи: „Но ще живея така, че да се гордееш с мен. Ще преследвам мечтите си и ще пазя всичко, което ми даде.“ Тонът е едновременно тъжен и решителен — смес от скръб и ангажимент да бъде достойно продължение на бащината опора.
Следи от добрина
Николета подчертава, че оставеното от баща й не са само спомени, а видими дела: „Остави след себе си не просто спомени, а хора, на които си помогнал, ръка, която си подал, и добрина, която няма да бъде забравена.“ Това е образ на човек, чиято стойност се мери в конкретни действия и помощ към другите.
В поста се усеща болка от загубата: „Ще ми липсваш страшно много. Ще ми липсва да ти разказвам за деня си, да чуя гласа ти, да те попитам за съвет. Ще ми липсва просто да знам, че си там.“ Тези изречения предават интимността на връзката между баща и дъщеря и празнотата след неговото отсъствие.
Надежда и спомен
Николета завършва с обещание да носи бащата в себе си и да търси утеха в уроците му: „Знам, че дори когато вече те няма до мен, ще усещам твоята подкрепа. Ще те нося в себе си — в думите ти, в уроците ти, в начина, по който гледам на света.“ Тези думи поставят личната загуба в по-широк контекст на наследство и продължението на една семейна история.
Публикацията приключва с простото, но силно „Обичам те, тате и винаги ще те обичам! Благодаря ти за всичко.“ Този финален акорд резонира с универсална емоция — дълбока благодарност и вечна обич, които дъщерите споделят публично в труден момент.
Текстът, споделен от @nikoletaafilipova, остава като личен епос за един баща, който за близките си е бил повече от позиция или титла — човек, оставил следа в сърцата на тези, които го познаваха.
