Димитър Евтимов се завърна там, където е сърцето му, и думите му не са просто обещание — те носят заряд и очакване. Опитният вратар, любимец на феновете, пристигна в Анталия и веднага постави голяма цел: да вдигне титлата с отбора на живота си. Но зад това изявление стоят лични истории, болка от раздяла и ясна визия за бъдещето.
Подготовка и малки препятствия
„Подготовката върви много добре, това е моят десети ден с отбора,“ призна Евтимов, като не скри радостта си от новия колектив. Той описва атмосферата като „изключително важна“ и прогнозира, че ЦСКА ще влезе във втората част на сезона добре подготвен. В същото време не крие, че стартира с лека издънка — закъсня заради „лека контузия в коляното в края на полусезона“. Тонът му обаче е спокоен: формата идва, а конкуренцията вратарите ще направи отбора по-силен.
Как се случи завръщането
Историята на трансфера звучи почти като филмов сценарий. Евтимов разкри, че Христо Янев е бил „основният виновник“ за връщането му — човекът, който знае какво значи червената емблема за него. В същото време признава, че раздялата с Ботев (Враца) не е била лесна — „изкарах една година там, намерих добри приятели“. Тук личното се преплита с професионалното: лесен трансфер на хартия, но с тежест в сърцето.
За шегите и атмосферата зад кулисите
Евтимов спомена и едни закачки, които се разплетоха в медиите — „Продължавам да работя грамотно (смее се). Получиха се едни закачки, да, но аз съм много широкоскроен човек, той също, не приемам тези неща негативно.“ Този коментар показва играта на личности в клуба, но и зрелото отношение на вратаря, който предпочита да гледа напред.
Кой стои зад гърба му
Вратарят не крие уважението си към колегите: „В България има много добри вратари – във всеки отбор има по двама такива.“ В ЦСКА той вижда млада сила в лицето на белоруския национал Фьодор Лапоухов и бъдещето в Дани Николов. Евтимов обещава помощ, но и засилване на конкуренцията — рецепта, която често води до ръст на качеството.
Личната история, която запали любовта към отбора
Тук идва най-емоционалната част от разговора. „Цесекар ме направи моят баща, Бог да го прости. Той беше огромен цесекар. Всеки в Шумен знае, че баща ми беше върл фен на ЦСКА, запали ме още от дете.“ Десет години в Англия не успяха да изгаснат тази връзка — дори там той „винаги гледах и подкрепях отбора“. А през 2020 г. той не е могъл да отказва възможността да изпълни мечтата си.
Мечта за титла и ясна амбиция
Думите му не са празни: Евтимов припомня тежките години за „червена България“ и чувството, че клубът не е на позицията, която заслужава. Имало са успехи — Купа на България, класирания за европейски турнири — но голямата цел остава титлата. „Надявам се през втория ми престой в ЦСКА… да успеем да спечелим тази титла,“ казва той с решимост.
В заключение Евтимов вижда не просто отбор, а машина, в която „професионализмът е във всяко едно звено“. Сега, според него, е моментът да се направи „нещо значимо“. Дали това е началото на нова ера за ЦСКА? Вратарят хвърли ръкавицата — остава да видим кой ще я подхване.
