Доц. Искрен Иванов влезе в студиото на „Денят на живо“ по NOVA NEWS и говори откровено за международните събития, които биха могли да преобърнат реда в целия регион. Тонът бе напрегнат, думите — категорични: пред Съвета за мир стоят два напълно противоположни пътя.
Какво всъщност се очаква от Съвета за мир
Иванов очерта прост, но зловещ избор: „Първият е тези мироопазващи сили, за които говори Доналд Тръмп, се справят и се постигне някакъв мир, макар и краткотраен. Вторият е това да не се случи и Съветът за мир да сполети съдбата на Организацията на народите.“ Оказва се, че надеждата за стабилност е крехка — и може да бъде изградена само ако първият сценарий стане реалност.
Политологът подчерта, че на 19 февруари ще чуем „конкретно какви ще бъдат механизмите“ на тази инициатива. Именно това първо заседание ще даде тон — ще се ръководи ли дипломатията, или ще се разчита на сила? Това решение може да определи дали инициативата ще бъде полезна или обречена.
Каква роля може да има България
„България трябва да даде своята солидарна подкрепа – дали ще бъде парична вноска или изпратим войници в Газа, не знам“, каза Иванов. Той напомня, че правителството в оставка е оставило „вратичка“ — документът за членството не е ратифициран от Народното събрание, което дава на страната свобода на избор, но и създава опасност от нерешителност.
Това е драматичен момент за България: да застане до инициативата и да бъде част от решението, или да остане настрана, страхувайки се от ангажименти без ясни гаранции.
Иран: възобновяване или отказ?
Иванов не крие песимизма си относно възможна трайна сделка с Иран: „Не мисля, че е възможна трайна сделка с Иран. Една такава сделка – ядрената, вече се провали. Иран прави опит в момента да възобнови ядрената си програма, а не да се откаже от нея.“
Той предполага, че САЩ подозират наличието на „някакви ограничени количества ядрени оръжия“ и това може да ги спира да нанесат решителен удар. „Ако САЩ решат да нападнат Иран, ще са им необходими много съюзници и то не само в региона“, добави той — фраза, която хвърля светлина върху сложността и риска на всяка ескалация.
Украйна и Европа: разделение на масата
Най-острите му думи бяха за Европа и Украйна. „Сценарият Украйна да бъде поделена на две все още седи с пълна сила на масата,“ предупреди доц. Иванов. Той цитира Марко Рубио и неговата препратка към кубинската ракетна криза в Мюнхен — знак, че великите сили не искат ескалация с Русия и Китай заради защитата на съюзниците в Европа.
Иванов описва и визия за раздвояване: „Друг акцент беше протегнатата ръкавица към Европа, да ръкавица, а не ръка… Тръмп не иска да вкарва САЩ в лоши отношения с Русия заради държави от ЕС. Смият ЕС е готов да се раздели на две и на всички е ясно къде ще останат държавите от Източна Европа.“ Тези думи рисуват картина на едно Европа, която може да се разпадне, ако властите на големите играчи решат в името на своите интереси.
Какво означава това за нас
Истината, според Иванов, е проста и стряскаща: решенията, които ще се вземат в следващите седмици, могат да определят съдбата на регионите и държавите. България е на кръстопът — с възможност да бъде част от интервенция, но и с правен аргумент да остане извън нея. Това политическо равновесие е неудобно, но и решаващо.
В края на интервюто доц. Искрен Иванов остави усещане за напрежение и неизбежност — като че ли световната сцена е поставена пред избор, от който ще зависи бъдещето на много държави. Ще успее ли Съветът за мир да изпълни обещанията си, или всичко ще завърши с провал и нови разделения? Отговорът е в изборите, които предстоят.
