Европейските регулатори алармираха централните банки за нова вълна фишинг атаки, в която престъпниците използват усъвършенстван изкуствен интелект, за да прикрият измамите и да крадат лични данни и пари. Атаките са насочени основно към онлайн финансови измами, кражба на самоличност и измами с криптовалути.
Проф. д.н. Илин Савов, зам.-ректор на Академията на МВР, описва фишинга като „маската на дигиталните престъпници“ и предупреждава, че тя се сменя бързо в движение, за да подмами доверието на гражданите. Според него киберпрестъпниците стават все по-трудно разпознаваеми, особено когато използват автоматизирани бот системи и AI за персонализиране на съобщенията.
Най-често използваните примамки
Атаките целят да изтощят вниманието на хората, като разчитат на умората и инстинкта за бърза реакция. Често срещаните сценарии включват предложения за сделки с нереално висока печалба, фалшиви оферти за търговия с криптовалути, както и „романтични предложения“, чиято реална цел е финансово ощетяване. Проф. Савов обяснява: „Фишинг атаките атакуват човешкия инстинкт яростно, тъй като човек, когато се подведе по конкретна информация, е готов да сподели всичко.“
Друг похват е създаването на чувството за спешност — съобщения, които искат незабавно плащане или действие. Така жертвата забравя да провери информацията и следва предоставения линк или QR код.
Защо AI прави атаките по-опасни
Европейските регулатори открояват използването на изкуствен интелект като ключов фактор в новата вълна фишинг кампании. AI позволява на измамниците да генерират по-реалистични текстове, да адаптират съдържанието към конкретна жертва и да автоматизират изпращането в точното време — когато човек е уморен или разсеян. „В рамките на няколко секунди ние трябва да извършим действие, което е в точното време и пространство, когато сме най-уязвими – силно уморени или много развълнувани. За съжаление, това го изчисляват автоматизираните БОТ системи“, пояснява зам.-ректорът.
Какво търсят измамниците
Най-ценни за киберпрестъпниците са данните за банкови карти, потребителски имена и пароли. Проф. Савов категорично посочва, че „банкови институции, МВР, прокуратура и всички останали организации от държавния апарат не изпращат съобщения, чрез които да искат лични данни, телефонни номера, номера на банкови карти или друга информация, която по спешност трябва да дадем.“
Как да реагираме при съмнително съобщение
Първата стъпка е да запазим хладнокръвие. Ако съобщението съдържа линк или QR код — това е силен сигнал за измама и не бива да се отвори. Според инструкциите в подадената информация, правилната последователност е да докладваме съобщението на платформата, през която е получено, и след това да сигнализираме в полицията.
Не трябва да се въвеждат лични данни или пароли чрез линкове в непроверени съобщения. Препоръчително е също от друго устройство да се подменят паролите на всички акаунти, ако съществува съмнение за компрометиране.
Кога да сме нащрек
Особено внимателни трябва да бъдем при:
– предложения за бърза и висока печалба;
– съобщения, които натискат за спешно плащане;
– оферти за търговия с криптовалути, които обещават гарантирани доходи;
– „романтични“ контакти, които бързо преминават към искане за пари.
Европейските регулатори и експерти като проф. д.н. Илин Савов призовават гражданите да не действат панически и да проверяват информацията преди да споделят лични данни. Това е време за повишена бдителност — измамниците вече използват технологии, които могат да изглеждат убедително и да подменят реалността.
