Общият резултат в иновациите на Европейския съюз се е увеличил с 11,6 процентни пункта от 2019 г. насам, сочи новият Европейски сравнителен доклад за иновациите на Европейската комисия. Това не просто е скок — резултатът очертава почти десетилетие на постоянен растеж и показва, че европейската иновационна екосистема е натрупала устойчивост в една все по-ожесточена глобална надпревара.
Ръстът е ясен, но картината е смесена: някои държави увеличават темпото и вече са далеч над средното за ЕС, докато други продължават да изостават. Докладът служи като ясен сигнал, че Европа не само устоява на външния натиск, но и се опитва да диктува собствените си иновационни приоритети.
Какво стои зад числата
Сравнителният доклад използва 32 показателя, които проследяват всичко от рамкови условия като образование и цифрова инфраструктура до публични и частни инвестиции в научноизследователска и развойна дейност. Сред измерваните елементи са патенти, стартиращи предприятия и въздействието на иновациите върху икономиката, околната среда и обществото.
Този широк набор от индикатори дава по-пълна картина за това доколко иновациите в една страна са устойчиви и мащабируеми. Резултатът от 11,6 пункта е агрегирана победа на много фронтове — от политики до частни инвестиции.
Кой излиза начело и кой губи терен
Извън ЕС Южна Корея остава най-иновативният конкурент в световен мащаб, а Китай е страната с най-голямо подобрение през последните години. Това поставя Европа в ситуация на усилена конкуренция, в която напредъкът не е достатъчен без амбициозни политики и подкрепа за растежа на фирми и таланти.
В рамките на Съюза Швеция, Дания и Нидерландия отново заемат водещите позиции и са категоризирани като „лидери в областта на иновациите“. Финландия запазва стабилната си четвърта позиция. Малта демонстрира значителен напредък и вече е преминала прага, за да бъде определена като „силен новатор“ — постижение, което говори за активни усилия и запалена амбиция.
От другата страна на скалата стоят държави, чиито резултати са далеч под средното за ЕС. България попада в категорията „нововъзникващи новатори“ — под 70% от средната стойност за Съюза — което подчертава необходимостта от целенасочени мерки и ускорено въвеждане на политики за подкрепа.
Заверка и предупреждение от Брюксел
Комисарят за стартиращите предприятия, научните изследвания и иновациите Екатерина Захариева коментира: „Иновационният двигател на Европа се оказа устойчив. Всяка държава членка е подобрила резултатите си от 2019 г. насам и тазгодишната класация показва, че растежът отново се ускорява. Но глобалната надпревара е все по-трудна и не можем да си позволим да забавим темпото. Стратегията за стартиращи и разрастващи се предприятия (Startup and Scaleup Strategy), EU Inc. и предстоящият Европейски законодателен акт за иновациите са нашият отговор, който създава условия Европа да играе водеща роля в областта на иновациите през следващите десетилетия.“
Този откровен призив подчертава, че постиженията са резултат от работещи политики, но и че времената изискват нова скорост и по-стресирана координация между държавите членки.
Надпреварата продължава
Истината е, че числата дават повод за оптимизъм, но и за тревога. ЕС бележи значителен напредък, но конкурентите не спят — Южна Корея държи челната позиция, а Китай ускорява. Разликите между държавите членки показват, че успехът ще зависи от това кой ще превърне политиките в резултат и кой ще подкрепи трансформацията на идеи в реални продукти и услуги.
Европейският отговор вече е в ход — със стратегии, с регулаторни инициативи и с фокус върху стартиращите предприятия. Остава да се види дали това ще е достатъчно, за да превърне сегашния растеж в дългосрочно технологично лидерство.
