Европейците искат да разчитат повече на собствените си сили и по-малко на САЩ за сигурността си, но ново проучване разкрива, че мнозина не вярват, че това е възможно. Данните, споделени с Politico, показват силен разрив между желанието за автономия и съмненията за реалната способност да се постигне тя.
Разделение между вяра в Европа и страх за собствените държави
Анкетата от юни, проведена от Public First в 24 страни от ЕС, отчита, че 41% от анкетираните смятат, че Европа е готова да ги защити, докато 43% смятат обратното. По-наболено е недоверието към собствената национална отбрана: 58% от участниците смятат, че страната им не е готова да се защити, а само 27% смятат, че е.
В същото проучване 40% заявяват, че е приемливо страната им да разчита на Европа за военна помощ, докато едва 14% са отворени за помощ от държави извън Европа, като САЩ. Освен това 46% подкрепят идеята европейските държави да произвеждат отбранително оборудване на вътрешния пазар, дори ако това повиши разходите.
Къде са най-големите страхове
Най-големите съмнения за самостоятелна защита се натрупват във фронтовите държави близо до Русия — балтийските държави, Румъния и България са сред тези с най-силен недостиг на доверие в собствените сили. Финландия е изключение: цели 76% от финландците са уверени, че страната им е готова да се защити — резултат, свързан с наборна служба и подготовка срещу руска атака.
В 18 държави мнозинството смята, че е добре да се разчита на Европа за отбранителна подкрепа. Само в шест държави — Финландия, Франция, Полша, България, Румъния и Гърция — мнозинството заявява, че страните им трябва да могат да воюват сами.
Политическите и индустриалните напрежения
Мнението на гражданите среща реална политическа динамика. Много висши служители в разузнаването и военните предупреждават, че Русия може да атакува европейска държава до края на десетилетието, което подхранва исканията правителствата да останат близки със САЩ и НАТО. Член 5 на НАТО остава ключовата гаранция — всички 32 членове, включително САЩ и Канада, са ангажирани да отговорят при нападение.
Франция изпъква: тя е единствената ядрена сила в ЕС и има традиция на независим военен капацитет, докато повечето други държави отбелязват рязко увеличение на разходите за отбрана. Еврофондови програми като SAFE — заеми за оръжия на стойност 150 милиарда евро — ограничават участието на държави извън ЕС, което дразни САЩ.
Гласовете зад числата
„Европейците се чувстват по-малко сигурни и вярват, че САЩ са по-малко надеждни. Дали това означава готовност за справяне с някои от острите компромиси, които ще доведе до по-автономна европейска отбрана – особено необходимостта от по-големи инвестиции, които не са непременно фокусирани върху фирми в собствената им страна – остава открит въпрос“, каза Ананд Менон, директор в Public First.
Този въпрос е още по-деликатен на фона на политическите сътресения отвъд Атлантика. Проучването се появява във време, когато администрацията на Доналд Тръмп поставя под въпрос гаранцията за колективна отбрана на НАТО, заплашва да анексира Гренландия, намалява фонда от американски военни активи достъпни за алианса и изтегля част от войските си от Германия.
Пътят напред е раздробен и скъп
Европейският съюз има ограничени собствени отбранителни сили и се опитва да преодолее фрагментацията на военната индустрия чрез съвместни покупки и финансиране. Има идеи за общи програми и дори разговори за евентуална европейска армия, но засега това остава далечна перспектива.
Докато общественото мнение и политическите реалности се сблъскват, остава фактът, че много държави продължават да купуват ключови оръжейни системи от Америка и разчитат на американски възможности като разузнаване, космически средства и въздушно зареждане. Истината е сурова: желанието за по-голяма европейска автономия расте, но готовността и ресурсите да я осигурят — още не.
