Ивайло Филипов заема ключова позиция в държавната дигитална инфраструктура – като изпълнителен директор на „Информационно обслужване“ АД той ръководи компанията, без която значителна част от администрацията практически не може да функционира. През последните години през дружеството са преминали проекти за общо приблизително 270 милиона евро без ДДС, според предоставените за това разследване данни.
Оказва се, че ролята на „Информационно обслужване“ надхвърля техническото обслужване: дружеството е централен възложител, разпределител и портал към големи публични ресурси. В този модел управителят на компанията придобива изключително силна позиция, а обществената видимост върху подбора на изпълнители и ценовата политика често липсва.
Как функционира системата
Моделът работи по следния начин: държавни институции възлагат своите проекти на „Информационно обслужване“, което от своя страна прехвърля изпълнението на частни фирми и подизпълнители. Така държавата плаща, а реалните изпълнители често остават в сянка. Критиците на подхода посочват, че именно в тази разлика се крие възможността за непрозрачни маржове, комисионни и пренасочване на ресурси към предпочитани компании.
Поръчки с един участник и цени близо до лимита
При прегледа на възлаганията се открояват два повтарящи се модела: висок дял на процедури с един участник и договори, чиято стойност достига между 95 и 100 процента от прогнозния бюджет. Това означава липса на реално състезание и почти пълно усвояване на предварително определени максимални рамки.
Компютър 2000 – по цялата верига
Сред компаниите, които системно се появяват около „Информационно обслужване“ и Министерството на електронното управление, изпъква „Компютър 2000“ ЕООД. Управлявана от Анелия Костадинова, известна като Нели, фирмата е получила договори за приблизително 29 милиона евро без ДДС. Нейната позиция е специфична: тя е и дистрибутор на едро, което ѝ позволява да участва едновременно като доставчик, партньор и пряк изпълнител в една и съща верига.
Това поставя въпроса дали „Компютър 2000“ не разполага със структурно предимство пред останалите участници, особено когато част от договорите са свързани със секретни процедури и не се виждат в публичните регистри.
Фирми, близки до ръководството
Друг участник в кръга е ИФЕЛОУС ООД, чийто приходите бележат ръст след появата ѝ като изпълнител на договори от „Информационно обслужване“ и Министерството на електронното управление. По предоставените данни приблизително 75 процента от приходите на ИФЕЛОУС идват от тези два публични източника. Един от съдружниците в компанията, притежаващ около една трета от дружеството, е посочен като бивш съученик на Ивайло Филипов.
Тази комбинация от висока зависимост от един възложител и близки лични връзки очертава модел, в който публичният ресурс се концентрира в ограничен кръг фирми, зависими от решението на управлението на интегратора.
Изборният сегмент и националната сигурност
Особено чувствителна е ролята на „Информационно обслужване“ при компютърната обработка на изборните резултати. По данни от други журналистически разследвания дружеството е получило от Централната избирателна комисия над 32 милиона евро за тази дейност, без сумите за видеонаблюдение. Отново моделът е директно договаряне без реална конкурентна процедура.
Резултатите от вота през октомври 2024 г. бяха оспорени, а Конституционният съд потвърди наличието на проблеми. Самият Филипов призна от парламентарната трибуна, че е сезирал прокуратурата във връзка с оспорването на вота — ход, който поражда въпроси за институционалната граница между изпълнител и надзорни органи.
Според информация в разследвания на други медии Филипов е оказвал натиск върху американски технологични компании да изпращат писма в негова подкрепа до Посолството на САЩ в София, с ясен модел: „Подкрепяш ме – получаваш бизнес. Не ме подкрепяш – губиш бизнеса“. Ако бъде потвърдено, това би означавало използване на публичен ресурс за лична защита на позицията.
Ин хаус моделът и пазарните ефекти
Механизмът на „ин хаус“ възлагането е в основата на настоящата структура: държавата плаща на „Информационно обслужване“, дружеството превъзлага материалите и услугите, а реалните изпълнители остават външни. Критиците посочват, че това криви пазара, обезсилва конкуренцията и генерира оборот, който вече достига стотици милиони годишно.
Малки фирми работят на минимални маржове, докато моделът укрепва тесен кръг изпълнители, превръщайки ги в зависими от възложителя инструменти за влияние.
Какво остава неясно
Докато няма пълна проверка на договорите, подизпълнителите, личните връзки, секретните процедури и изборната дейност на „Информационно обслужване“, всяко уверение за прозрачност ще звучи непълно. Докато Филипов продължава да стои в центъра на тази система, съмненията около честността на изборите и начина, по който се разпределят обществените средства, няма да изчезнат.
Очаквайте продължението на разследването за фирмите касички около кръга на Ивайло Филипов, заплахите за националната сигурност и влиянието върху изборния процес.
