Появи се образът на „търговска базука“ — и няма да е преувеличение. Европейският механизъм срещу икономическата принуда, роден през 2023 г., изведнъж отново е в центъра на вниманието. Какво всъщност може да направи този инструмент и ще го използват ли, когато напрежението избухне в открит конфликт?
Какво представлява „оръжието“ на ЕС
Инструментът позволява не просто да се хване за джобовете — той дава възможност да се ограничи внос от дадена държава, да се блокират инвестиции или да се затвори достъпът на фирми до обществени поръчки. Това е предназначено като механизъм за възпиране срещу държави, които упражняват икономически натиск върху ЕС или отделни членки.
Еврокомисарят Валдис Домбровскис сам обяви при приемането на текстовете през юни 2023 г., че инструментът „ще ни позволи да защитаваме с по-голяма увереност нашите законни права и интереси“. Думите звучат уверено — но практиката все още не е изпробвана.
Кой пали искрата и какво следва
Процедурата може да бъде стартирана от самата Европейска комисия или по искане на страна членка, уточнява АФП. След одобрение от съвета започва незадължителна, без времево ограничение фаза на посредничество — ЕК ще се опита да убеди „противника“ да прекрати спорните си действия. Ако посредничеството не даде резултат, комисията предлага ответни мерки съгласно европейското законодателство.
Решението за активиране трябва да бъде одобрено от Съвета на ЕС с квалифицирано мнозинство — поне 55% от страните членки, представляващи най-малко 65% от населението на Съюза. Върховата прага е поставена явно — инструментът не е лесен за задействане.
Истории от „бойното поле“: кога една дума може да разпали вражда
Оказва се, че текстът не е само теоретичен. Инструментът беше обсъждан още при спора между Литва и Китай, когато Вилнюс откри дипломатическо представителство на Тайван — Пекин бе обвинен, че блокира износа от Литва. По-късно въпросът изплува отново през пролетта на 2025 г., когато президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви вносни мита за европейски стоки. Тогава ЕС не използва механизма — факт, който разочарова някои евродепутати и анализатори и породи въпроси за ефективността му, ако остане само на хартия.
Заплахите, които разпалиха дебата
Новият взрив на напрежение дойде след остри изявления на Тръмп за възможно повишаване на митата за осем европейски държави, ако Гренландия не бъде „продадена“ на САЩ. Тезата, макар и провокативна, подейства като запалка — реакциите сред европейските лидери бяха незабавни и дебатът около прилагането на инструмента срещу икономическата принуда отново избухна.
В писмо до председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, лидерът на групата „Обнови Европа“ в Европейския парламент Валери Айе призова именно за използването на механизма „доколкото той е бил създаден именно за да отговори на ситуации на икономически натиск от подобен характер“.
Неизвестните, които държат ключа
Колко бързо може да се активира инструментът? Какъв е точният му обхват в конкретния случай? Това са въпроси, които все още остават без отговор. Текстовете, влезли в сила през декември 2023 г., дефинират икономическата принуда като ситуация, в която трета страна „прилага или заплашва да приложи мярка, засягаща търговията или инвестициите“ с цел да се намеси „в легитимните суверенни решения на ЕС или на държава членка“. Но приложението на тази формула при реални политически кризи е изпитание, което предстои.
Един инструмент, мощен на думи, но досега неизползван в действие — това оставя място за съмнение и надежда едновременно. Ще се превърне ли „търговската базука“ в истинско оръжие или ще остане предимно заплаха на хартия? Отговорът трябва да дойде от ново, решително политическо действие — и никой не очаква какво ще последва.
